ГЪГНЕЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪ̀ГНЕЩ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. сег. деят от гъгна като прил. Гъгнив. Зад насрещната вратичка се чуваше дрезгавият, почти гъгнещ глас на гледачката. А. Христофоров, А, 172. Досю я погледна, замълча, сетне каза с отпаднал, гъгнещ глас: — Жена... от утре ставаме колхозници... А. Гуляшки, МТС, 65.