ГЪГНИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪГНЍВО. Нареч. от гъгнив; неясно, през носа с гъгнене; гъгнещо. Той [дядо Въло] имаше и някакъв недостатък по гърлото ли, по устата ли — говореше гъгниво, с носа си. Ил. Волен, МДС, 106. Дядо Кузман просякът, опрян на вратата, протегна ръката си и гъгниво и провлечено запя. Ст. Загорчинов, ДП, 117. И като псалт беззъб, разтворил вета книга / над някой стар мъртвец, канон гъгниво пей. П. П. Славейков, (превод) Мис., 1903, кн. 1, 25.