ГЪГРАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪ̀ГРАВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. За човешки глас — който наподобява звука, издаван при търкалянето на обли предмети. Качо му кимна с голямата си глава и мислеше да си отмине може би. Но учителят ли му каза нещо с поглед, или от самия Тошо разбра, като видя как го гледа с очи, разтопени от молба, Качо току се подсмихна и му подаде ръка. — Научих, че и ти най-после... — рече той с гъгравия си глас — А добре дошъл!... Ст. Даскалов, БМ, 26-27.