ГЪГРИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЪГРЍЦА1 ж. 1. Широко разпространен дребен, обикн. кафеникав, бръмбар, който е опасен вредител на складираните зърнени храни и тестените продукти. Грахът, за да не лови гъгрица, тряба, след като се очука, да се остави да пренощува една нощ на месечина. СбНУ VI, 91. Ровеха пръсти в зърното,.., опипваха да не е влажно, душеха да не е спарено, вадеха лупи, за да проверят да не е нападнато от гъгрица. П. Спасов, ХлХ, 85-86.
2. Само мн. Зоол. Род дребни кафяви бръмбари от семейство хоботници, които нагризват зърната на складираните зърнени храни (пшеница, царевица, ориз и под.) или тестени произведения (фиде, юфка, макарони). Sitofilus. — Ръж ли? Де по това време ръж, пък и колкото имаше, гъгрици я изядоха. К. Петканов, ОБ, 54.
◊ Житна гъгрица. Вид тъмнокафяв много дребен бръмбар от семейство хоботници, който поврежда складираните зърнени храни и тестени продукти. Sitophilus granaria. Оризова гъгрица. Вид съвсем дребен червеникавокафяв бръмбар от семейство хоботници, с крила, който нагризва складираните зърнени храни и тестени изделия. Sitophilus oryzae.