ГЪГЪР —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪ̀ГЪР м. Остар. и диал. Говор, говорене. Разказах на Никола [съня], той се само позамисли и ми каза да се стегнем, защото недалеко от нас му се счуло някакъв си гъгър (разговор). Ив. Докторов, ЗД, 46.

— От Ст. Илчев и др., Речник на редки, остарели и диалектни думи..., 1974. — Друга форма: гъ̀гар.