ГЪДУ̀ЛКА

ГЪДУ̀ЛКА ж. Български народен лъков музикален инструмент с три или четири струни, направен от цял къс дърво, с тяло във форма на надлъжно прерязана круша и шийка, завършваща с главичка, който е широко разпространен; кеменче. — Имах една орехова гъдулка. Свирех с нея на хората, веселях им сърцата. А. Каралийчев, МИ, 28. Между тропота от нозе и подвиквания се нижеше глухата и еднообразна свирня на гъдулка. Ст. Загорчинов, ДП, 94. Едни от най-разпространените народни музикални инструменти у нас са гъдулката, кавалът и гайдата. Пеене V кл, 81. Няма Герчо дом, ни къща, ни ливади. / Ни занаят знае пари да извади... / Всичко има он една гъдулка, / троеструнна, яворова, с капак седефлия. / На шийката с огърлица, като млада булка. Елин Пелин, Съч. V, 94. Не си ли оня тъмен кръстопът, / утъпкан от безбройните цървули, / и не звучи ли страшната ти скръб / в пропуканата просяшка гъдулка? Ив. Пейчев, Избр. ст, 95.

Списък на думите по буква