ГЪЖВАЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪЖВАЛЍЯ, ед. неизм., мн. ‑ии, прил. Диал. 1. Който носи гъжва (във 2 знач.). Гъжвалии турци, българи с шарени торби, стройни черкези, шумни цигани извираха от страничните сокаци. Ст. Дичев, ЗС I, 101. В колите лежаха болни кадъни, помръзнали деца, вкочанясали гъжвалии старци. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 58.

2. Като същ. гъжвалѝя, мн. ‑ѝи, м. Човек, обикн. турчин, който носи гъжва (във 2 знач.). — Обръщам се към турчина:.. "Аз ще се бора с тебе!" Оня ме прекъсна и се смее: "Чакай да пораснеш".. А гъжвалиите вият: "Вах, вах, вах!" Ст. Дичев, ЗС I, 126. — Сетне ще затъкна един нож на кръста, ще взема една пушка, па ако иска, нека турчин да ме напсува. Очите на сина святкат.. "Пък и време му е — мисли си бащата,.. Нека да върви поне той! Да ми плати за тоягите, дето ми отпраха гъжвалиите." Н. Хайтов, ШГ, 136.