ГЪЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪЗ, гъзъ̀т, мн. гъзовѐ, след числ. гъ̀за, м. Простонар. Грубо. Задник, дупе. Овцата веднъж рекла да прескочи една барчинка, то ся лъснало нещо отзаде ѝ и козата ѝ се присмяла, че ѝ видяла гъза. П. Р. Славейков, БП II, 4. Постели един килим, вземи сукалото, удри ме, удри ме по гъз. СбКШ, 62. Майстор казват на козата, че с гъза си куршуми лее. П. Р. Славейков, БП I, 262. По гъз да се влачиш! Клетва.

◊ Боли ме гъза. Простонар. Ирон. Много съжалявам, скърбя за нещо. В гъза ми жичка от тамбура не можеш вкара. Простонар. Грубо. Извънредно голям скъперник съм. Вкарвам / вкарам (въвирам / въвра, завирам / завра, навирам / навра, натиквам / натикам) в кучи (кучешки) гъз някого. Простонар. Грубо. 1. Нахоквам жестоко някого. 2. Отмъщавам си на някого, наказвам някого, като го поставям в затруднено, безизходно положение и го правя безсилен или безвреден. Тръгвайте да платим на русите за Крим и Азия, да върнем на султана мюсюлманска земя!.. Тръгвайте, бойци на Абдул Хамид хан, да натикаме русите в кучи гъз! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 132-133. Втасал ми е гъза за боб, та за леща. Простонар. Ирон. Не съм се оправил, а мечтая за нещо по-голямо. Гъз без ръце. Диал. Ирон. Човек, комуто нищо не приляга, много непохватен, несръчен. Гъз глава затрива. Простонар. Грубо. Употребява се за израз на неодобрение, когато някой яде прекалено много, преяжда. "Ей туй се казва то гъз глава затрива; че толкова яде ли се, бре брате?" Ц. Гинчев, ГК, 79. Гъз не можеш да му начукаш. Диал. Грубо. Голям скъперник, прекалено пестелив е. Давя се откъм гъза. Диал. Грубо. Без да съзнавам сам си вредя. Да ми види гъз<ът> път. Простонар. Грубо. Да се разходя, да се пошляя (употребява се, когато някой отива някъде, без да е било наложително или без работа). Някой ходи някъде "само да му види гъзът път", а не че толкоз голяма нужда е имало от неговото ходене там. Послов., СбНУ ХХV, 33. Дошла на баните, пък не е болна — да ѝ види гъзът път. Да не съм му чукал въшка на гъза. Простонар. Грубо. Не съм направил нещо, с което да го обидя, не съм го засегнал кой знае колко (употребява се по адрес на някого, който без сериозна причина се е обидил от нещо). Дойде ми от гъза хабер. Диал. Ирон. Сетих се по-късно за нещо. Дохожда ми / дойде ми (опира ми / опре ми ) яйцето до (на) гъза. Обикн. в св. вид. Простонар. Грубо. Не мога повече да отлагам нещо, незабавно трябва да действам, да извърша нещо. За чужд гъз сефер. Диал. Грубо. Употребява се за човек, който за чуждо добро се кара с хората. Зная на дявола гъза. Диал. Грубо. Хитър, умен, съобразителен съм. Имам гъз като кръг. Диал. Ирон. Здрав съм, а се преструвам на болен или не ми се работи. Имам жълто на гъза. Диал. Грубо. Много съм радостен, много съм щастлив. И на гъза си имам очи. Простонар. Грубо. Много съм наблюдателен, съобразителен, предвидлив, хитър, ловък. Кога стана калайджия (кюмюрджия) и кога му гъзът почерня. Простонар. Грубо. 1. Употребява се, когато някой изказва компетентно мнение за неща, за които има съвсем малък опит. 2. Употребява се, когато някой получи висока длъжност и започне да се големее, да се надува. Когато ми допре (дойде, опре) яйцето на гъза. Простонар. Грубо. В последния момент, когато вече не е възможно повече да се отлага нещо. Кога<то> ми израсте върба в гъза. Простонар. Грубо. Никога (за подчертаване, че нещо няма да стане, да се осъществи). На дърт (стар) гъз зелен бъз. Простонар. Грубо. Ирон. Употребява се, когато някой не се съобразява с напредналата си възраст, а постъпва или се облича по младежки. <Не> пиша на гъза си някого или нещо. Простонар. Грубо. Ирон. Никак не зачитам някого или нещо, не му обръщам внимание. Няма да ми падне гъза. Обикн. със следв. или предх. изр. със съюз ако, като или след повел. изр. Простонар. Грубо. Няма да се преуморя, няма нищо да ми стане (ако) извърша действието, означено в следващото изречение. Няма да ти падне гъза, като насечеш малко дърва да сварим боба. Няма клечка да си обърше гъза. Диал. Грубо. Беден е, но въпреки това се перчи. Обдухан гъз. Диал. Грубо. За човек — който е разглезен, капризен, макар и задоволен във всяко отношение. Очите ми са в <на> гъза. Простонар. Грубо. Не съм наблюдателен. Питам си гъза. Простонар. Грубо. Угаждам си много на ядене, голям чревоугодник съм. Тинко пие, Тодор работи за тоз, който духа. Един яде сух хляб, другият си угажда, уйдисва си на волята, пита си гъза. Ив. Хаджийски, БДНН II, 9. Плещя (цапам) като мокра пола о <гол> гъз. Простонар. Грубо. Говоря много и без да мисля, празни приказки. По гъз се посурнах (ще се посурна). Със следв. изр. със съюз да, ама. Диал. Грубо. Направих (ще направя) всичко, за да постигна нещо. Посран ми е гъзът. Простонар. Грубо. Злепоставен съм, посрамен съм с нещо. Похвалил се циганин с бял гъз. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой се хвали с нещо, което не притежава и което никак не е за хвалене. През гъз пересто. Диал. Грубо. 1. За човек — който е много превзет, горделив, надменен. 2. За човек —

който яде много, тъпче се само от лакомия. Приказвам (сборувам) с гъза си. Простонар. Грубо. На инат, наопаки, безотговорно, нахално, грубиянски говоря на някого, без да се интересувам дали той ще се обиди и дали аз съм прав. Приставам си / пристана си на гъза. Простонар. Грубо. Отдавам се на ядене и пиене. Река ще гъзу добър ден. Диал. Грубо. Ще остарея и ще стана немощен. Ръцете ми са в (на) гъза. Диал. Грубо. Нищо не умея да направя, крайно непохватен, несръчен съм. Сбъркал съм си на гъза дупката. Диал. Грубо. Слисал съм се, объркал съм се. С гъза си не поглеждам / погледна някого. Простонар. Грубо. Не обръщам никакво внимание на някого. С гъза си ще ми се смеят. Обикн. във 2 и 3 л. Простонар. Грубо. Предизвиквам присмех, ставам за подигравка, защото съм извършил или изработил нещо много нескопосано, много лошо. Седя (стоя) си на гъза. Простонар. Грубо. Не предприемам нищо, не се меся в нещо (обикн. от което няма да се получи някакъв резултат). Станал съм (вдигнал съм се) с гъза <си> нагоре. Простонар. Грубо. Без причина съм сърдит, ядосан; без настроение съм. Сякаш че е станал с гъза си нагоре, та сѐ назад и наопаки му върви. П. Р. Славейков, БП II, 148. Сядам си / седна си на гъза. Разг. Примирявам се с положението, съгласявам се с нещо. Турям си / туря си (турвам си / турна си) устата на гъза. Простонар. Грубо. Започвам да говоря безотговорно, нахално, грубиянски на някого, без да се интересувам дали той ще се обиди и дали аз съм прав. Ума ми е в гъза. Простонар. Грубо. Разсеян съм не мисля за това, което трябва; забравям. Уста до гъза, ръце — в гъза. Диал. Грубо. За човек — който знае много да приказва, да отговаря, а не върши нищо. Устата ми са по-големи от гъза ми. Простонар. Грубо. 1. Много ям, лаком съм. 2. Зная много да приказвам, прекалено устат съм. Ушите ми са в (на) гъза. Простонар. Грубо. Не се вслушвам в това, което се говори, не слушам никого. Хваля се като агуптина с белия гъз. Диал. Грубо. Много се хваля (обикн. с нещо, което не притежавам и което никак не е за хвалене). Чакам да ми запалят сламата под гъза. Простонар. Грубо. Изчаквам, протакам нещо важно, без да мисля какво ще стане. Шетам си гъза. Простонар. Грубо. Ходя нагоре-надолу, насам-натам, развявам се без работа. Ще прокопсам като гол гъз в коприва. Диал. Ирон. Никак няма да прокопсам. Ще хвана жив огън с (в) гъза си. Диал. Грубо. Много ходя насам-натам, нагоре-надолу, разкарвам се непрекъснато. Яйце ми се пече на гъза. Простонар. Грубо. Много съм притеснен от нещо неприятно, което ме чака, от нещо, което трябва да стане веднага; на зор съм.