ГЪЗЀЦ, мн. няма, м. Диал. Умал. от гъз; гъзе, гъзенце, гъзица, гъзле.
◊ Изсучи конец, завържи гъзец. Диал. Ирон. Казва се за човек, който обича сладки ястия.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.