ГЪЗЍЦА

ГЪЗЍЦА ж. Диал. Умал. от гъз; гъзе, гъзец, гъзле. В село Сулиманлар един беден селянин се позовал на рабошите, но веднага бил повален и пребит с опакото на ятаганите. Когато.. [кметът] на селото отишъл заедно с други селяни да се оплачат на Мушом бея в Цариград, той им отвърнал: "Мирна главица — здрава гъзица." Н. Хайтов, ШГ, 142. Алвица не насища гъзица. Послов., СбНУ ХХV, 15. Блажени им ръчици, проклети им гъзици. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 43.

Списък на думите по буква