ГЪЛТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЪ̀ЛТАМ, ‑аш, несв., прех. 1. Поемам храна, вода и под., като я прокарвам от устата в хранопровода чрез рефлекторно движение на глътката. Той късаше с мършавите си ръце едно печено пиле и бързо гълташе бялото сочно месо. Ем. Станев, ИК I, 493. Жажда цепеше гърлото ѝ. Тя се насили да преглътне, но устата ѝ нямаше никаква слюнка.. Тогава Тошка се хвърли към медника, гребна вода и започна да гълта. Г. Караславов, Тат., 262. Между тях [пътниците] е и дебелата белгийка, която пътува от мъглявия Анверс към слънчевите хълмове на Рио де Жанейро и гълта непрестанно хапчета против морска болест. Св. Минков, ДА, 43. Изгорих си устата.. да гълтам по-скоро кафето. Др. Цанков, ТМ (превод), 83. // Разш. Ям или пия лакомо на едри, големи глътки; лапам. Какви чудни домати съм ял в Търново! Едни топчести, червени и толкова пресни, че ги гълтах заедно със сутришната роса. Г. Белев, КВА, 283. Лекарите му забраняват да пие, но какво може да прави човек тук, освен да гълта коняк след коняк? Й. Попов, ЧНП, 26. Що да чина, сиромах: / сеях, жънах и орах — / жито зрънце няма пак: / сега гълтам качамак. Ц. Церковски, Съч. II, 140.
2. Поемам с дихателната си тръба (въздух, аромат, дим и под.); вдишвам. Всяка заран той правеше тука разходка и гълташе свежия планински въздух. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 43. В първата кола — за да не гълтат праха — седяха господата фон Гайер, Лихтенфелд, Прайбиш и генералщабният майор Фришмут от Райхсвера. Д. Димов, Т, 203. Някъде бе приятно да се спреш и да гълташ мириса на дъхавите цветя, другаде идеше дъх на гнило, на застояла влага. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 327. Задъхана, тя [Хаваджиева] запали нова цигара и като гълташе жадно ароматния дим, гледаше с премрежени очи нагоре. Г. Караславов, Т, 27. Петдесет и девет години ходя по земята. Половин век гълтам сажди и въртя чук. От ръката ми са излезли хилядо нови каруци. С. Северняк, ИРЕ, 54. // В съчет. със същ. корем, стомах. Правя така, че коремът, стомахът ми да не изпъква, като го прибирам назад след издишване на въздуха от дробовете си. Приставът заставаше малко встрани, гълташе своя корем, тъй бялата му униформа се открояваше по-ясно и по-отчетливо. Р. Сугарев, СС, 19.
3. Прен. За машина, транспортно съоръжение — поемам голямо количество от еднородни неща или хора; поглъщам. Вършачката е свикнала да гълта всичко. Само гледай класове да не остават по нивата, а другото не придиряй. Кр. Григоров, ТГ, 73. Метрото гълта и изхвърля навън стотици хиляди хора. А. Каралийчев, С, 85. ● От време на време се явяват нови учебници, нови системи, но времето ги гълта едни след други. Т. Шишков, ТС (превод), Х. // За монетен автомат — не се задействам след пускане на монети и не ги връщам. — Ще пуснете монетите в уличен автомат, който е повреден и гълта стотинки. Без да сте провели никакъв разговор, вие ще дадете четирите стотинки на държавата, което е и крайната ви цел. Й. Попов, ИЖП, 51.
4. Прен. Жадно възприемам това, което чувам или виждам. — Той [Ленко] гълташе всяка дума и я заковаваше в паметта си, не изтърваваше нито едно изражение на това хубаво и младо лице, измъчено от болките, изменено от слабостта, пламнало от температурата. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 300. Домакинът слушаше и гълташе възхитен тая хармонична музика. Ив. Вазов, Съч. IХ, 178. И когато засвири, напълни целия харман с цигулката си.. А ти, Бойчице, остави сватбения дар в полата си и почна да гълташ думите, цигулката, цигуларина... А. Каралийчев, В, 33. Ние гълтахме всяка новина, която идеше от Босна и Херцеговина. К. Величков, ПССъч. I, 15. За щастието нищо не ми пречи и аз гълтах книга след книга, за да бъда възнаграден с една похвала, от която би се възгордял и граф Толстой. К. Георгиев, ВБ, 31.
5. Прен. Понасям, търпя лошо отношение спрямо себе си. — Търпи, мълчи, гълтай и ти като мене — все да е на него по угодата. П. Тодоров, Събр. пр, II, 239. "Изпратете вехтия деловодител Стоянова, защото нему му играе ченето като на циганин".. Стоянов гълта с гняв в гърдите си тези люти подигравки, давайки си вид, че е нападан за убежденията си. М. Арнаудов, БКД, 238-239. Така ти е съдено, нямаш пари, жена си се родила, ще търпиш." Джемиле търпяла и гълтала, но до някое време. РД, 1950, бр. 121, 3. Гълташе мълчаливо обидите и все повече се затваряше в себе си.
6. Прен. Книж. Обикн. за машина, предприятие, начинание — изразходвам много средства, време, енергия и под., при поддържането или издържането ми; поглъщам. Впрочем по това време Ясим бей издигаше стъкларска фабрика над града, а тя гълташе много пари. Тия триста лири бяха добре дошли за него. А. Христофоров, А, 95. "Как не, и баня да им паля — мислеше си в това време бригадирът. — А знае ли той колко дърва гълта банята?" Й. Гешев, ВТ, 101. — Ремонтираният трактор гълта по-малко. Изправната машина пести горивото. А. Гуляшки, МТС, 278. Работите в мината вървят отлично — разбиват се канари, нови галерии, материал се трупа, но всичко туй гълта много: и работниците гълтат, и земята гълта, а златото още не вадим. Ст. Костов, Избр. тв, 382. — Всичкото им [на кварталците] свободно време гълта това читалище! — каза ми продавачката на билети. ВН, 1958, бр. 2103, 4.
7. Прен. Разг. Обикн. за превозно средство — бързо и лесно преодолявам голямо разстояние. Моторите бръмчаха мощно и весело, гълтаха с леснина десетките километри. П. Вежинов, НС, 149. Камионът,.., гълташе баирите, соваше се като змей в нощта. Ст. Даскалов, ЕС, 8. Бай Трифон вървеше леко, с тая привична крачка на балканджия, която без всякакво видимо усилие гълта пътя. Б. Шивачев, Съч. I, 97-98. гълтам се страд. — Чудно е как онова време на робство любовната и анакреонтическа поезия цъфтеше; тя се гълташе от стари и млади, от деца и моми. Ив. Вазов, Съч. Х, 174. Сяка наша дума, сяка наша новинка за състоянието и приготовлението на другите градове и села се гълташе с ентусиазъм от разпалените юнаци. З. Стоянов, ЗБВ I, 352.
◊ Гълтам <живи> жаби. Разг. Изпитвам извънредно неприятно чувство, като слушам някакви укорни думи, някакво неприятно съобщение и под. или преживявам големи неприятности, обикн. принуден от някого. Гълтам мухи<те>. Диал. Губя си времето, без да върша нещо; бездействам., безделнича. Наливате от пусто в празно и от празно в пусто, а зяпльовците гълтат мухи — брее! Вижте ги учените хора, големите мозъци. Г. Караславов, Избр. съч. I, 182. Гълтам <си> (глътвам <си> / глътна <си>) думите. Разг. Съзнателно не казвам нещо докрай, премълчавам нещо. Продължаваше да говори, взе да гълта наполовина думите си, а сякаш в гласа ѝ се долавяха весели нотки. Ст. Поптонев, НСС, 244. Гълтам си (глътвам си / глътна си) езика. Разг. Замлъквам, занемявам поради силна уплаха, смущение или учудване от нещо; силно се изплашвам, стресвам се, слисвам се, смайвам се. Страхливият ученик, когато излезе на урок, се стряска и си гълта езика. Г. Краев, Ч, 196. — С всяка мечка можеш да се пребориш, стига да не си гълташ езика от страх! — казваше дядо му. А. Каралийчев, ТР, 8. Гълтам с очи някого или нещо. Разг. Гледам жадно, с желание някого или нещо. А той седи на своя стол до отворения прозорец и зяпа жената, гълта я с очи така, че когато от време на време затвори уста и наистина преглътне, адамовата му ябълка подскача. Б. Болгар, Б, 72-73. Като момче,.., Влайков заставал на сундурмата и гълтал с очи света, който се разкривал пред него. Оттук се виждал целият мегдан, дето в празник играло хорото,.. и баи‑
рът над селото. СбЦГМГ, 419. Играчите имаха чувство само за игра и пари, които с очите си гълтаха. Б. Димитров, А I (превод), 92. Гълтам сълзите си. Остар., сега поет. Старая се да не дам външен израз на дълбоко душевно страдание, да не заплача. Тя е безкрайно добра и кротка, обича дълбоко, но когато мъж ѝ се отнася пренебрежително и грубо към нея, тя безмълвно понася всичко, гълта сълзите си и в предсмъртния си час не казва нищо за Бойка, който става причина за смъртта ѝ. БР, 1931, кн. 6, 182. И страдаш,.. и стенеш без глас, / и гълташ сълзи си, готови да бликнат. Ив. Вазов, Съч. III, 49. Гълтам (глътвам / глътна) хапа. Разг. Съгласявам се, скланям за нещо неприятно, приемам нещо неприятно.