ГЪЛЧА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪЛЧА̀, ‑ѝш, мин. св. — а̀х, несв., прех. Диал. 1. Карам се на някого, мъмря, укорявам някого. А като закъсня вечерта, чорбаджията дълго го [Тренчо] гълча, че бил изморил добичетата, че не си гледал работата и такъв ратай не му трябвало. Кр. Григоров, И, 25. Като слушаха бащите си, и децата не залягаха за училище — идеха през ден, през два, дори не се оправдаваха, когато ги гълчеше. Н. Нинов, ЕШО, 91. — Ще те изпъдя от къщи, така да знаеш! .. Така гълчеше една сутрин чичо Стойко сина си Кръстан. Ил. Волен, МДС, 51. — Остани в къщи барем един празничен ден! — гълчеше го тя. — Виж се с хората, воловете за един ден няма да умрат от глад. Г. Караславов, Избр. съч. I, 324. — Натискай, а не зяпай врабците! — гълчеше той [Трифон] орачите. — Дръж така ралника, че да изглежда като трактор да е орал! А. Гуляшки, СВ, 265. Рафчо четеше вестника, стряскаше се от международното положение и гълчеше двете жени: — Толкова локални войни отварят, пък се държите като в епохата на сърпа и ралото! В. Пламенов, ПА, 23.

2. Приказвам, говоря. На двора Тодоровица гълчеше нещо с някаква съседка и от време на време поглеждаше към стаята. Й. Демирев и др., ОС, 43. Хората гълчаха весело зад него, но Кара Танас нищо не чуваше, нищо не виждаше. П. Константинов, ПИГ, 210. А сега по кафенетата и по стъгдите, че и по домовете гълчаха. Кой бил от чорбаджиите изписан, коя от коконите. Вл. Свинтила, СЗЗ, 337. Старият издърпа сина си навън и започна да го мъмри: — Мълчи, бре сине! Ще погубиш невястата. Що ти трябва да гълчиш такива приказки... Бре, бре! Остаря, а още умът ти не иде... Г. Караславов, Т, 53. Мирно и тихо навсякъде. Само у Дражови радостно гълчеха. Елин Пелин, Съч. I, 33. Турците си турски гълчейа, / а българите български. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 123. // Говоря силно. Председателят на женското текезесе,.., който гълчеше и съперничеше с гласа на морето, се извърна към нея [Герга]. Ст. Даскалов, ЕС, 239. Всеки десетина вдигаха шум за сто: препираха се с все глас, стъпваха нашироко, гълчаха. — Петре бе — .. — сега от тебе в Извор по-голям няма. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 597. гълча се страд. — "Аз не ща Анка Попова, / аз седа, мамо, на дюкен / и сичко чуя и видя, / какво са гълчи за Анка. Нар. пес., СбВСт, 441. гълчи се безл. Откъм баба и дядо дълго се гълча: караха се заради бабините деветини. Г. Марковски, СК, 21. По стълбището се гълчи, / стражари идат, тропат. Т. Харманджиев, П, 71.