ГЪЛЧАВА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪЛЧА̀ВА ж. Шум от едновременно високо говорене на много хора, събрани на едно място; глъчка, глъч. Жените говореха високо и се караха за нещо. Тяхната гълчава радваше Ивайло. Ст. Загорчинов, И, Избр. пр III, 128. Широкият двор от сутрин до вечер кънтеше от веселата гълчава на цяла дружина махленски деца. Г. Русафов, ИТБД, 80. Челядта на баба Фица беше многобройна, затова оттам се чуваше гълчава,.., смях и плач. П. Здравков, НД, 8. Гълчавата в съда беше голяма. Съдии, адвокати, стражари и разбойници спореха, като че деляха нещо. Д. Немиров, КБМ, кн. III, 106. Манка бе по-затворена от нея. Беше домошар, не обичаше гълчавите, макар понякога да ѝ харесваше, като почнеха наздравиците, подевките и шегите, подаръците и благословиите. Кр. Григоров, ПЧ, 57. Най-сетне пристигнаха. Файтонът бе влязъл в някакъв двор, святкаше жълтеникав фенер, чуваше се тиха човешка гълчава. Не виждаше нищо освен белите коне, които пръхтяха уморени. П. Вежинов, НБК, 132-133. // Шум, причинен от гласовете на множество птици. Наистина бяхме загубили рядката възможност да изпратим на юг хилядите щъркели, които редовно тръгвали оттук всяка година на деветнадесети август. Как звучал плясъкът на крилата им, с каква гълчава се изпълвало небето... Ст. Станчев, НР, 102. Внезапните експлозии и самотните изстрели ги пропъждали временно, но птиците се връщали пак. Ятата им били оредели, гълчавата им приглушена и тревожна. С. Северняк, ВСД, 30. ^● Обр. Дали защото не излизаше напоследък по далечни разходки,.., все му се струваше, че дочува отнякъде дихание на горски усои, ромоляща гълчава на бистри планински реки. А. Гуляшки, ЗВ, 118.