ГЪЛЧАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪЛЧА̀НЕ, мн. ‑та, ср. Диал. Отгл. същ. от гълча и от гълча се. Той [Кънчо] е млад и има младежко сърце, което копнее за веселба,.. При това, ето че и господарите му са излезли и той е самичък и няма кой да го спира. Най-после и да го потърсят случайно, какво от туй! Ех, ще го нагълчат яката и това, а едно гълчане било повече или по-малко — що бива от него. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 242.