ГЪЛЪБЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪЛЪБЀ¹, мн. ‑та, ср. Диал. 1. Умал. гальов. от гълъб¹ (в 1 знач.); гълъбче. "Как кю язе толко далек да ида! / Мой бракя — мои гълъбета, / мои снаи — мои гугутици, / мои сестри — мои кукувици!" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 400. Боже ле, мили божице, / чудно ме пиле претвори, / да си залетим, божице, / на бащини ми дворове. / Богу се върло нажали та си претвори Грозденка / на сиво бело гълъбе. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 288.

Прен. Гальов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към дете, любима, приятел и под.; гълъбче. — Къде ходите, бабини гълъбета, защо ви гонят тия мръсни кучета? дано ги гръм удари, дано ги чума прибере! Сл. Трънски, Н, 157.

2. Малкото на гълъб; гълъбче.

ГЪЛЪБЀ², мн. ‑та, ср. Диал. Гълъбник.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.