ГЪЛЪБНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪ̀ЛЪБНИК¹, мн. ‑ци, след числ. ‑а, м. Диал. Обредна сватбена пита, която се меси преди сватбата и се украсява отгоре с гълъбчета (птичета) от тесто; гълъбе².

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ГЪ̀ЛЪБНИК², мн. ‑ци, след числ. ‑а, м. Остар. Гълъбарник (в 1 знач.). Добитъците поминуват в обори ..; гълъбите в гълъбници (т. кафези). Т. Шишков, ПХ (превод), 45.