ГЪЛЪБОВОСИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪ̀ЛЪБОВОСИН, ‑я, ‑ьо, мн. ‑и, прил. Книж. Който има син цвят с бледосив оттенък като цвета на гълъба. А още по-високо, над тия надменни гиганти, в гълъбовосиньото небе се вие бавно и спокойно орел — планински цар — с непостижим и смел полет. Елин Пелин Съч. I, 102. Дворецът Бейлербей,.., бил построен от султан Абдул Азиз през 1865 година с разточителство на строителното въображение: с бяла като сняг мраморна фасада, оглеждаща се в гълъбовосините води на Босфора. Хр. Бръзицов, НЦ, 134. Ако в цилиндър с кислород се пусне нажежен цинков прах, той изгаря с гълъбовосин пламък. Хим. VIII кл, 1958, 46.

2. Като същ. гълъбовосиньо ср. Гълъбовосин цвят, гълъбовосиня боя. Ниско на каменния бряг времето е издълбало малки пристанища, задръстени от рибарски гемии — единствени те в свежи тонове — резеда, гълъбовосиньо, жълто, а вътрешността им почти винаги в кармин. П. Вежинов, ДМ, 5-6.