ГЪ̀ЛЪБЧЕ

ГЪ̀ЛЪБЧЕ, мн. ‑та, ср. 1. Умал. гальов. от гълъб. Нали бе сиромах самичък. Той и кротката му магаричка, сива като гълъбче, послушна и хрисима като калугерка. Елин Пелин, Съч. I, 30. Гълъбче фърка, мамо, / гълъбче фърка / по синьо небе, мамо. Нар. пес., СбВСт, 696. Сторил я [Грозданка] господ престорил / на сиво бяло гълъбче. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 546.

Прен. Гальов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към дете, любима, приятел и под. — Павлинке, гълъбче, що не ма вземеш, ма? Й. Йовков, ОЧ, 13. — Чуй, за последен път идвам тука... Така съм неспокойна в този кабинет... — Спокойствие, гълъбче, ти си плаха като кошута. М. Грубешлиева, ПП, 239-240. — Здравей, Шерлок Холмс — поздрави приятелски поручикът. — Сядай, гълъбче, и разказвай... П. Вежинов, ЗЧР, 73. — Мамо, студ! — Ох, аз треперя! / — Спете, гълъбчета, спете, потърпете. Ив. Вазов, Съч. III, 213. Момченцето са разплакало и пак заставяше дядо си да го заведе в черква. — Мълчи, не плачи, мое гълъбче. У, 1871, бр. 9, 137.

2. Малкото на гълъб. В гнездото имаше две съвсем мънички гълъбчета. Те бяха почти голички, покрити с пухкав мъх и сигурно бяха много гладни. Ив. Остриков, ОП, 64. А двете момичета седели край нея, слушали и предели; до тях на земята лежало козле, а на една люлчица зад тях стояло едно бяло гълъбче с глава под крилото. А. Разцветников, СН (превод), 35. Мъжкият и женският гълъб в продължение на 17 дни се редуват и мътят яйцата.. Излюпените гълъбчета са много слаби, голи и слепи. Зоол. VII кл, 102.

Списък на думите по буква