ГЪМЖЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪМЖЀНЕ ср. Отгл. същ. от гъмжа. Когато, уморен от сънното гъмжене / на празния живот, на делничний бродеж, / аз взра се в себе си — и страшно отчуждене / сърце ми сепва, като лист — есенна скреж. К. Христов, ВС, 5.