ГЪМЗА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪ̀МЗА ж. 1. Само ед. Български винен сорт червено грозде, с почти кръгли, средно едри сочни зърна, с тънка, обагрена в тъмносиньо ципа, който дава висококачествено вино. Гъмза и тамянка, резекии късни — / яла Лиса, яла, щяла да се пръсне. А. Разцветников, ОНН, 10.

2. Само ед. Вид червено вино, което се получава от този сорт грозде. Огънят, препечената сланина и шишетата с гъмза възвърнаха силите ми. Г. Мишев, ЕП, 66. Жадно пиеха гъмза или грозданка в ръбести чаши. А. Каралийчев, С, 186. — Гледайте сега, аз поръчах чаша гъмза, а сервитьорът иска от бюфетчика чаша червено — бутилково. Г. Краев, АЗ, 11. Шарл наливаше от виното, гъсто и червено, подобно на видинската гъмза по цвят и по искри. С. Северняк, ИРЕ, 200. // Ед. и мн. Разг. Количество от това питие, което се вмества в една бутилка. Купихме две гъмзи и едно каберне.