ГЪНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЪ̀НА, ‑еш, мин. св. гъ̀на̀х, несв., прех. 1. Правя нещо, обикн. право да добие дъгообразна форма, като го навеждам надолу или свивам на две; превивам, огъвам. Вятърът откъм реката гънеше младите брястове. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 225. Разсвирепялата стихия с бясна стремителност поваляше на една страна столетната гора, като че искаше да я изкърти, или я блъскаше по всички страни, виеше я, тласкаше я, гънеше я... Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 29. Фокусникът беше дребен и пъргав, с широки карирани панталони,.., и с противно жълта жилетка. Той заедно с помощника си заставаше на една маса до входа на цирка, пъргаво гънеше ръцете си и правеше своите номера, преди да започне представлението. Ив. Давидков, КХ, 33-34. Като огромни свещи — белостволи / под вятър гънат строен стан тополи. Ем. Попдимитров, СР, 143. Дор те са на война, / достойната на воина жена / кръст доблестно пред тежък труд ще гъне / и ще оре, ще сее и ще жъне. К. Христов, ПП I, 82. ● Обр. Години гънат ме под свойто бреме. Ив. Вазов, Съч. III, 167. И нещо скръцне ли, не трепвай ти, / това не е подземен стон, а просто / земята гъне своите плещи, / за да намести праведните кости. М. Недялков, Л, 34.
2. Диал. Правя плат, дреха и под., ако е на един кат, да стане на два, три или повече катове и да заеме по-малко място; прегъвам, сгъвам, дипля. Баба Петкана (сяда на миндера и почва да гъне кърпите) — Аз рекох, вий ще додете при мене оттатък. П. Ю. Тодоров, Събр. пр. II, 175. ● Обр. Кавалът раздипля и гъне широки мелодии — в тях блика голямата, чиста душа на народа... Н. Стефанова, РП, 32.
3. Диал. Скътвам, спестявам (Н. Геров, РБЯ I). Всичко, що бе си гънала за черни дни, разнесе. Ст. Младенов, БТР, I, 490. гъна се страд. Тъй като тия клони не се гънат от слаб вятър и тия листа не могат да треперят, тишината е пълна тука. Ив. Вазов, Съч. ХV, 52.
ГЪ̀НА СЕ несв., непрех. 1. За нещо право — навеждам се надолу извивам се като дъга под натиск, тежест; превивам се, прегъвам се. Борът,.., пращеше и се гънеше под двой‑
ния натиск на легналия въз него бор и на халата. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 30. Боляринът се надигна и понечи да се втурне подире им, ала изрева от страшна болка в крака, захапа до кръв китката си и като измъкна меча си, опря се на него, сякаш на тояга. Тъй измина той няколко крачки, а острието се гънеше и забиваше в земята. А. Дончев, СВС, 814. // Обикн. за крайник — не стоя изправен, в нормално положение, а се превивам в ставите. Лекуваха ме по овчарски — криво-ляво, та ногата ми така и зарасна — криво-ляво. Затова стъпалото ми не е навънка, ами е навътре и не може да се гъне по средата. Н. Хайтов, ДР, 82. "Две [слугини] нека дойдат със мене да видиме тамо що става. / Чух аз гласа на свекърва си и във гърди ми сърцето / бий да изхвръкне от мене, и плахи се гънат нозе ми." А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 54. // За река, редица и под. — правя завои; лъкатуша, криволича. Напред се показа блокът, зад който се гънеше широката лента на заледения Дунав. Ст. Марков, ДБ, 21. И като гледах как някои се препъват в дългите вретища, как се клатушкат и гънат черните еретически редици,.. залюлях оковите си като кандилници. Ем. Станев, А, 170. — Той [цар Петър] плахо седеше на голям престол; а край него се гънеше верига от пременени боляри, облечени в бляскави .. одежди. Н. Райнов, КЦ, 7.
2. За тяло, снага на човек — при вървене правя дъгообразни движения встрани, като се извивам ту на едната, ту на другата страна; кърша се. Василчо гледаше как снагата ѝ се превива и гъне в плавния ѝ вървеж. Й. Йовков, СЛ, 67. Като мръдна пренебрежитлно плещи, хубавицата се обърна и лениво провлачи крака към завесата. Цялото ѝ тяло се люшкаше и гънеше, стройно и гъвкаво като тръстика. А. Дончев, СВС, 26. // При движение правя дъгообразни извивания встрани; извивам се. Отзад на гърба ѝ играеха двете руси плитки, дебели колкото ръката ми, и се гънеха върху кадифеното биберно палто, като че ли бяха живи. К. Калчев, ПИЖ, 99. "В тази гробница почива Ирена, царица българска..." На мермерна плоча бе всечено с длето на ваятел това. А над словата изкусно се гънеше пепелянка. Н. Райнов, ВДБ, 97.
3. Рядко. За глас — звуча с повишавания и понижавания, с извивки. При това гласът му се гънеше и извиваше, сякаш Касабов не беше в стаята, а на някаква сцена и както с тоя глас, така и с жестовете си той изразяваше задоволство от прочетеното. Ст. Дичев, ЗС I, 405.
4. Съм или ставам на гънки; дипля се, набръчквам се. Вишненочервеният покров се гънеше на едри корави вълни върху скутовете на двете жени, сякаш бе пелена, която очаква знатен младенец. Ст. Загорчинов, ДП,, 166. Цялата гладка, Марица се гънеше ситно само при бродовете. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 196. Когато ходеше, Зоя като че плуваше в жълтия блясък на свещите, а рухото ѝ се гънеше в различни оттенъци досущ като люспите на риба. М. Смилова, ДСВ, 54. По нея [скалата] се стичаше вода,.. Тънката прозрачна струя намяташе скалата със стъклена дреха, която се гънеше невидимо върху бръчките на черния камък. А. Дончев, ВР, 10. При един от тези бързи погледи тя забеляза, че лицето му е въздлъжко ,..; матовата, почти мургава кожа е опъната при скулите, а под очите се гъне в малки дипли. Ст. Марков, ДБ, 95. // За планини, хълмове и под. — разположен съм така, че образувам вълнообразна линия. Далеко на запад се гънеха в прозрачния есенен въздух сини хълмове и планини. В. Геновска, СГ, 369. Тук-таме като брадавици върху лице на старица се гънеха обрасли с високи жилави треви могилки. С. Северняк, ВСД, 171. — Е-е... една могилка, малко кафява. Под нея се гънат като въже ниски рътлини. Ст. Чилингиров, РК, 119. Баирите се гънеха към кръгозора — голи, с рядка прегоряла трева и с трънки, по които подскачаха синигери и кълвяха пепелявосинкавите им плодове. Ив. Давидков, КХП, 93.
5. Прен. Имам, проявявам добре премислено, нагодено към обстоятелствата поведение, като избягвам умело затруднения, конфликти и под.; лавирам. Гънах се, отстъпвах, бягах и се крих — цял живот се борих за година живот още, за ден... От слабост, от боязън. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 366.
◊ Гъна гръб (гърбина) пред някого. Разг. Угоднича, подмилквам се, лакейнича. Пред началството гъна гърбина, / а по-низшите тъпча с крака. / Туй е наща човешка съдбина / и светът нареден е така. Хр. Радевски, Избр. пр II, 158.