ГЪНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪ̀НКА ж. 1. Продълговата вдлъбнатина върху някаква мека материя (плат, кожа и под.), която се получава при свиването ѝ. Младата жена приседна на един стол до вратата.. Седеше тя там в сватбената си рокля, сред цял куп дипли и гънки от бяла коприна, а мислите ѝ като че ли бяха останали оттатък. Д. Талев, ПК, 430. Високо се развяваха знамената,.., пращяха, а бурният вятър пилееше техните гънки. Хр. Смирненски, Съч. III, 112. Но на главата си той не носи бяла чалма с меки гънки, а висок самурен калпак. Й. Йовков, СЛ, 131. На потона на дупката за две греди,.., бе закачен обикновен ковашки мех. В мрака със своите черни кожени гънки той напомняше огромен прилеп. Д. Спространов, С, 38. Гънки на мозъка. ^● Обр. Той знаеше, че е офицер, че съществува пропаст между него и войниците, че последните не са нищо друго освен вещи и това съзнание бе насадено в кръвта му, в най-тънките гънки на негова‑

та военна душа. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 422. Своя гигантски опит и наблюдения, натрупани в един разнообразен живот, изпълнен с труд, скитничество и проникване във всички гънки на сложния обществен живот, Горки ги предаваше чрез система от образи. Г. Бакалов, Избр. пр., 584. // Следа, която се получава върху плат, кожа и под. от свиването им с натиск; чупка. Утре хиляди поклонници в бели ризи изпод новите, още с гънки от сандъците, сукмани и абички ще дарят манастира с погачи, с агнета, юнчета, пешкири и покривки. К. Константинов, ПЗ, 77. Когато последните тактове на валса издъхват с остро скръцване в кожените гънки на хармониката, малката тълпа на дрипави сенегалци,.., дълго още стои неподвижна — поразена сякаш от някакво чудо. Св. Минков, ДА, 26. Дрехите им са тъй много измачкани, с толкова много гънки, че на пръв поглед те не приличат вече на хора. Л. Стоянов, Х, 139. // Място върху дреха, завеса и под., където платът в горния си край, обикн. е прихванат така, че стои надиплен на няколко ката, а надолу пада свободно; дипла, чупка. Аз се придържах за дългата фуста на мама — нова-новеничка, домоткана,.., на едри гънки, шумлива... К. Калчев, ПИЖ, 87-88. Зелен хитон беше наметнат върху плещите на светеца, хиляди и хиляди гънки бяха най-причудливо издиплени. Й. Йовков, Ж, 1945, 95. Ръкавници ѝ [на Грозданка] до лактите, пъстри, копринени:.. Изпод них широки и тънки кенарени ръкави с деветдесет и девет гънки, а накрая с тантела. Елин Пелин, Съч. V, 90-91. Дълъг воал от чер креп се спущаше на широки гънки през лицето ѝ. Ив. Вазов, Съч. IХ, 9. Падащите на широки гънки ръкави на ризата са подчертани с дребно везмо. СбНУ IV, 10. Знамена, които падат на едри и красиви гънки. // Рядко. Неголяма вълна. Тази сутрин морето е сиво и мъртво. По гладката повърхнина не трепва нито една гънка. Р, 1926, бр. 205, 1. По загубената пътечка не се виждат минувачи, подухва вятър, ситни гънки покриват реката. Превод, Р, 1926, бр. 231, 1. Горе, навръх небето, облачетата още розовеят и отраженията им блестят тук-там по ситните тъмносини гънки на морската далечност. П. Славински, ПЗ, 153-154.

2. Място върху кожата на лицето или на тялото, където тя не е опъната, а образува тясна и продълговата вдлъбнатина. Непознатите жени бяха с рокли от креп-сатен, а Ганка Симова носеше пъстра копринена рокля без ръкави. Голите ѝ ръце образуваха гънки от тлъстини. Д. Ангелов, ЖС, 365. Тя беше облечена в рокля, която имаше цвета на небето сутрин,.. Панделка със същия цвят прибираше косите ѝ, а в гънката на деколтето ѝ аленееше малка роза. А. Гуляшки, ЗР, 137. Главата му горе на темето беше стеснена като захлупаче, но надолу се разширяваше, още по-дебела ставше шията, с гънки отзад, с гуша отпред. Й. Йовков, ПГ, 241-242. В гънката на лакътя си Филип усещаше топлината на нейните пръсти и това докосване преливаше тръпки по тялото му. Ем. Манов, БГ, 154. // Бръчка. Две гънки събираха и изправяха черните му вежди, черните му очи все така едва доловимо се присвиваха, сякаш се прицелваха. А. Дончев, СВС, 150. Калофер наистина седеше на белия камък до землянката. Широкото му чело с дълбока гънка беше помрачено от грижи. М. Марчевски, П, 10. Нервни гънки се очертават от двете страни на устата му [на Луи Арагон], сякаш невидима ръка дърпа юздата на необуздан кон, готов да връхлети върху главите на хората. А. Каралийчев, С, 273. Колкото и да беше гладко, по челото на княза преминаха гънки, тъмните му очи потъмняха още повече и може би затова златистите точици в тях светнаха като живи искри. А. Гуляшки, СВ, 76. По това лице отново няма никакви следи от намерения, то е неподвижно и гладко, с една единствена гънка — там, дето го подпира юмрукът ѝ. А. Наковски, БС, 122. Но засенчва челото / остра мъничка гънка / и тежи върху мене / твоят поглед здрачен. Ив. Пейчев, Избр. ст, 87.

3. Вдлъбнатина между две издигнатини на местност. Камъните скоро разраниха краката им [на пленниците], храстите и трънаците изподраха телата им, но планинските гънки се диплеха една подир друга и краят им не се виждаше. О. Василев, ЗЗ, 59. Дните бяха студени и ясни и само нощем по кафеникавите гънки на равнината пропълзяваше остра, суха мъгла. П. Вежинов, ВР, 64. Селото лежеше почти на края на голямата равнина, съвсем близо до първите гънки на Доспат балкан. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 69. На север поляните и върховете на Балкана се губеха в гънки и ридове далеко, зад Соколските гори, към просторната синева над Мизия. Ст. Станчев, ПЯС, 13. Радка ме увери, че селото е "само зад оня баир!" Заредиха се гънка след гънка, хълм след хълм. Беше много красиво, но аз едва гледах от умора. Н. Стефанова, РП, 97-98.

4. Геол. Огънати пластове вследствие на деформация на земната кора (нагъване, срязване, издуване и др.). Той [Врачанско-Искърският руден район] е изграден от палеозойски и мезозойски скали, които са били многократно нагъвани и се образували антиклинални гънки, от които основна е Западнобалканската (Берковската) антиклинала. Р. Димитров, РЗН, 40. Докато строежът на дънерните планини, каквито са напр. Вогезите,.., Странджа, е неясен, забъркан от едновремешните им гънки, останали едва узнаваеми малки,.. Балканът е

типично нагъната планина на повечето места. ПН, 1933, кн. 10, 148. На всяка пластова гънка различаваме две части: една издигната нагоре, издута част, приличаща на обърнато корито, която наричаме антиклинала, и друга, вдлъбната надолу — синклинала. Геол. IХ кл, 66-67.

5. Рядко. Дъгообразно извита линия, извивка. И като гледаше как майсторът отмерва гънките на плетениците, как никнеха под ръцете му простите полски цветя — разцъфнали и живи — .., Матей кехая сякаш прозря душата на този човек,.. и го обикна със сдържана и мълчалива обич. П. Константинов, ПИГ, 190.