ГЪРБАВ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЪ̀РБАВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който има гърбица (в 1 знач.). Изведнъж там изскочи дребно човече,.. Беше гърбаво, главата му хлътнала в трупа, ръцете му несъразмерно дълги като на маймуна. Й. Йовков, СЛ, 132. Отлитна всичко, отлитна първа изгора Цена, изгубих Гърбушката. Цена ме заряза и избяга след един сърмен забун — сърмен луд гидия, а Гърбушката аз отритнах, защото е гърбава. Ц. Церковски, Съч. III, 83. Мари, бабо гърбава, / имаш щерка хубава — / дай ми я, бабо, дай, дай, / да си станем роднинка! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 270. // За човек — който е приведен, прегърбен. Чичо Кола бе петдесетгодишен човек,.. с издадени плещи, които го правеха малко гърбав. Елин Пелин, Съч. II, 100.
2. За нос — който има изпъкналост като гърбица. Към края на есента, в едно планинско село, пристигна нова учителка — гъркиня. Беше висока, с тясно длъгнесто лице, с черни, широки и студени очи и гърбав хищнически нос. Ил. Волен, РК, 15-16. Разбрах, че с този шофьор няма шега. Той беше плещест, гологлав, мургав, навярно мексиканец, ноздрите на гърбавия му нос силно пулсираха, а големите черни очи се въртяха като прожектори. Г. Белев, КВА, 68.
3. Който е силно извит и наподобява гърбица. Имаше пътища и от турско време. Често те пресичат реките, над които са зидани гърбави каменни мостове със здрави кивгири. З. Сребров, МСП, 51. До пищова се подаваха една харбия желязна и черените на един.. дълъг бошнашки нож, на който острието не беше тъй гърбаво, както са обикновените турски ятагани. Ц. Гинчев, ГК, 381. Въздухът над гърбавите хребети трепкаше, сякаш тлееше над жарава. Бл. Димитрова ПКС, 167. Никой не знай, не е слушал / тайната ѝ тъжна, груба; / само гърбавата круша / крий я в своята коруба. Ив. Вазов, Съч. IV, 41.
4. Като същ. гърбав<ият>, гърбава<та>, гърбаво<то>, мн. гърбави<те>. Обикн. членувано. Човек, който има гърбица. — То гърбавото свири все така, / заключено във стаята съседна, / недвижно с рахитичните крачка, / само-саминко в мъка непрогледна. Бл. Димитрова, Л, 240. Гърбавата протегна ръка за милостиня.
◊ Изправям / изправя гърбицата на някого. Разг. Накарвам някого да започне да работи, както трябва. На гърбавия гърбицата гроба я оправя. Разг. Употребява се за непоправим човек. Колкото за чорбаджиите ний не земами на себе си да ги учим, защото на гърбавий само гробът му оправя гърбицата. П. Р. Славейков, ГУ, 65.