ГЪРБЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪРБЀНЦЕ, мн. ‑а, ср. Умал. гальов. от гръб (в 1 знач.); гръбче, гърбец. А Пешката ще смъкнем долу. Ти, Марине, като слезем, ми напомни да отсека една жилава пръчка да му нашаря хубавичко гърбенцето, задето се е качил без мое позволение. А. Каралийчев, ТР, 44. Тя [стопанката] взе яйцето,.., счупи го, обели го, отдели жълтъка, налапа белтъка и почна да рони жълтото сърце върху гърбенцата на патенцата. А. Каралийчев, ТР, 29.