ГЪ̀РБИЦА

ГЪ̀РБИЦА1 ж. 1. Неестествена изпъкналост на гърба или на гръдния кош на човек, която се появява вследствие изкривяване на гръбначния стълб. Той [младежът] беше гърбав и от тежестта на големия куфар, който той донесе, гърбицата му се издигаше почти по-високо от главата. М. Марчевски, МП, 30. Вълкя, по-голямата, бе работна мома, но имаше гърбица, недостатък, който я правеше сприхава, свадлива. К. Петканов, ОБ, 138. — Дали [гърбавото дете] тъй се е родило, ма? — Господ да го убие! Не се е родило тъй, ами паднало от високо, когато било малко. Оздравяло, ама му останало гърбица. Й. Йовков, СЛ, 136. Милко бе слабичко, бледо момче, с умни си‑

ни очи. Единственото, за което му се присмиваха другите, бе малката колкото детско юмруче гърбица. П. Проданов, С, 39.

2. Естествената изпъкналост на гърба на някои животни, образувана от натрупана тлъстина. С две гърбици камили мен ме учат. / Какво е равен гръб — като тава. К. Христов, В, 8. А в гръбнака ѝ [на камилата] се намира една гърбица, която състои само от жир (лой). Пч, 1871, кн. 4, 56.

3. Изпъкналост върху носа на човек или животно. Той ... ме загледа снизходително през пенснето, впило се до зачервяване в гърбицата на големия му нос. М. Кремен, РЯ, 39-40. Краката им [на дебелокожите] сравнително с тялото им са къси, някои от тях имат гърбица въз носа или хобота. Д. Мутев, ЕИ, 43.

4. Кръгла изпъкналост, издигнатина върху плоскост. Накъдето и да се обърнеш — пясъци: — навсякъде, като наклякали камили, гърбиците на малки, с червениквочерен оттенък могили и могилки. Др. Асенов, СВ, 64. Али мяташе чепатия кривак, .. Навремени изругаваше гневно ту някой камък, ту коренище, подало гърбица над изгнилата ланска шума. Н. Нинов, ЕШО, 78. Село Две могили беше накацало със старите си и нови къщи върху две заоблени гърбици на равнината, а помежду тях, .., криволичеше една плитка бара. А. Гуляшки, ЗР, 265. ● Вляво от него [хълма], хе там край голото теме на оня рид, жълтееше кривата гърбица на неговата кошара. Хр. Русев, ПС, 60.

5. Техн. Машинна част (цилиндричен, ексцентричен диск), която има работна повърхнина с изпъкналост и служи за превръщане на въртеливо движение в постъпателно. Газоразпределителният механизъм се състои от вентили,.., разпределителният вал с палци (гърбици) и зъбни колела. Р. Ранков и др., М, 98. Приложението на хидропредавателите дава възможност за конструиране на: автомати, при които отпада необходимостта от конструиране на специални профилни шайби (гърбици) поотделно за всяко изделие. Д. Вълков, Х, 225.

6. Диал. Зърно, пъпка на гърда (Ст. Младенов, БТР).

Разпределителна гърбица. Желез. Гарово устройство, което дава възможност благодарение на наклона на коловозите при маневра да се използва силата на тежестта на вагоните за самостоятелното им спускане по коловозите в разпределителния парк. Изправям / изправя гърбицата някому. Разг. Накарвам някого да започне да работи, както трябва, да няма повече недостатъци в работата си.

ГЪ̀РБИЦА

ГЪ̀РБИЦА2 ж. Покрит с къси власинки плевел от рода горуха, който расте в пустеещи места, чиито семена заедно със стъблото биват отнасяни надалеч от вятъра. Lepidium ruderale.

ГЪРБЍЦА

ГЪРБЍЦА ж. Рядко. Гръб. — Щом хората се изселват и аз ще се изселя.. Какво ми е на гърбица, това ми е на полица. Ще отида в царска земя, та на стари години и аз да разбера, че човешки живот живея! К. Петканов, П, 103. Надохождат зяпачи, / всеки хвърля петаче. / Меца друса гърбица, / пълни Манго торбица. Е. Багряна, СбХ, 83.

Списък на думите по буква