ГЪРБУ̀ТЯ СЕ, ‑иш се, мин. св. гърбу̀тѝх се, несв., непрех. Диал. Гърбя. Кръстосал надлъж и нашир селото Щърбакът, гърбутил се с теодолита. Чудомир, Избр. пр, 152.