ГЪРДИЧКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪРДЍЧКИ мн., ед. (рядко) гърдѝчка ж. Умал. от гърдѝ. Замаян,.., той положи мъртвото дете в дълбокия карък,.. Очите му,.., се забучиха в едно от копчетата на пъстрата ризка, която беше залепнала на малките гърдички. Г. Караславов, С, 41-42. На два-три метра от мъжа и жената русо момиченце,.., рови с лопатка в пясъка и току се плясва по гърдичките, където една нахална мушица все се мъчи да кацне върху лика на Шопен. В. Сотиров, ЛНП, 25. — Цик-цик-цик! Цок-цок-цок! — пееше мъжката

скатия от дървото до нас, светеше с червените си гърдички на слънцето и потрепваше с крилца. Ем. Станев, ЯГ, 58. Момиченцето се разболява. Изведнъж го налита висока температура, гърдичките му хриптят. А. Гуляшки, Л, 511.