ГЪРКИНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪРКЍНЧЕ, мн. ‑та, ср. 1. Момиченце от гръцка народност. Край празните витрини на "главната" се разхождаха чиновници, офицери и гъркинчета с къси чорапки. Ст. Сивриев, ЗСБ, 207.

2. Млада гъркиня¹. Пред масата седеше гъркинчето Катинка, известно като момиче от крайния квартал, за което нерядко са ставали скандали между обожателите ѝ. Д. Немиров, Д № 9, 12. — Тежко ти е. Залюбил си гъркинче, а гърците тук убиват приятелите ти. Сега ти... накъде? Д. Талев, ГЧ, 387.