ГЪРКЍНЯ

ГЪРКЍНЯ1 ж. Жена, която по произход е от основното население на Гърция. Девойката беше гъркиня и се наричаше Ефросина. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 10. За да изтъкне по-релефно вътрешната красота на българската мома, народният певец я съпоставя с добре познатите нему комшийки: влахиня и гъркиня. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2)1 59. Пред уличните врата стояха двама стражари, а на двора — гъста тълпа мъже, жени, деца, най-много туркини, а имаше там и гъркини, и българки, и арменки, и арабки и пр. Св. Миларов, СЦТ, 6. Секи се бои Бояни, / .. / Сал има една гъркиня, / показа, че са не бои, / не бои и не срамува. Нар. пес., СбВСтТ, 1063. Видината хубост нийде я нема: / не в Цариграда — бели кукони. / Не в Дренополе — бели гъркини. Нар. пес., СбНУ VIII, 25.

ГЪРКЍНЯ

ГЪРКЍНЯ2 ж. Диал. Геракиня. Най-напред той рекъл да прибере пиленцата да не би да ги изяде гъркинята [ястребицата], кат земе да шъта в къщи. Нар. прик., СбНУ V, 173.

Списък на думите по буква