ГЪРЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪ̀РЛЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до гърлото на човека и на животните. [Рибоядите] напомнят колкото на кормораните, толкова и на пеликаните, но нямат дългата шия и траурното оперение на първите, нито пък ненормално голямата човка и кожения гърлен сак на вторите. Н. Боев, Г, 64. Гърлени болести.

2. За глас, вик и под. — който звучи глухо, ниско, плътно; гърлест. В турския език на каймакамина се долавяха меките гърлени звуци на родния му кюрдски език. Д. Талев, ПК, 285. Дивите гълъби се събуждаха и гърлените им гугукания пълнеха долината ведно със сутрешния кукувичи кикот и със звучните изсвирвания на чинките. Ем. Станев, ПЕГ, 112. Бях стигнал вече почти до другия край на плажа, когато чух мек гърлен смях, един такъв смях, който бих разпознал между хиляди други. Б. Райнов, ДВ, 73. Изведнъж две ръце закриха очите ми. — Коя съм? — запита шеговит глас. Гласът бе гърлен и дълбок, а ръцете — пухкави и с дъх на парфюм. Д. Дублев, ПП, 9. Понякога,.., някой млад татарин се изправяше на седлото,.. и с остър гърлен вик изпускаше няколко стрели към орлите. Ст. Загорчинов, ДП, 109. Гърлен говор. Гърлен лай. Гърлен стон. Гърлени крясъци. Гърлени подвиквания.

3. Който се отнася до гърло на машина, съоръжение и под. Металургична пещ с херметично гърлено устройство.