ГЪРЛЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪ̀РЛЕНЦЕ, мн. ‑а, ср. Умал. от гърло (в 1 ,3 и 5 знач.). Лена не беше служила в инфекциозно отделение и не беше виждала такова заболяване [дифтерия], но това, което знаеше от колежките си за болестта, сега го виждаше проявено на побелялото гърленце на полусънното дете. Х. Русев, ПЗ, 253.