ГЪРЛЕСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪ̀РЛЕСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За глас, вик и под. — който звучи глухо, ниско, плътно; гърлен. Пъндьо се облиза,.., взе кларнета от скута си,.., наду го и гърлест звук изпълни задимената кръчма. Г. Караславов, Избр. съч. II, 73. Встрани със сериозни, важни лица стояха мъжете и говореха едновременно с гърлести гласове. Ц. Лачева, СА, 6. Отначало глухо, после все по-силно гърдите на младия мъж се затресоха отново от гърлест, звучен смях. П. Константинов, ПИГ, 75. Обади се най-напред едно голошиесто дрезгаво есенче, сподири го с гърлест укор други стар петел и след малко сподавените кукуригания затрептяха от връх на връх. О. Василев, ЗЗ, 5. — Върбане бре? Ти какво ни вадиш душите! — Че може ли челяк деня и нощя да работи? — кънтеше гърлестият ѝ глас. Ст. Марков, ДБ, 206.

2. За човек или животно — който има нисък, плътен глас. Каменарите заредиха барут, изпокриха се, най-гърлестият от тях почна да вика: "Бомба-а! Бомба-а!" Й. Радичков, ББ, 83. Край мен пухтеше животът: — омнибуси и автомобили,.., и гърлести продавачи на лотарийни билети. М. Вълев, ПСС, 14. На завоя до две круши, превити от плод, се показа покрив от къща, после — дишло на каруца, вирнато към небето. На него, разрошен от вятъра, запя гърлест балканджийски петел. Ив. Давидков, КХ, 54. Недалече гърлесто псе грозно зави. А. Страшимиров, ЕД, 23.