ГЪРЛЕСТО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪ̀РЛЕСТО нареч. С нисък, плътен глас; гърлено. Стрина Тодорана,.., влезе откъм горния край на селото и щом влезе, извика гърлесто: — Дренки, а-а дренки! Елин

Пелин, Съч. II, 166. Калин прекара ръка по устата си, погледна Мита и се засмя диво, гърлесто. Й. Йовков, ВАХ, 127. Скрит в клоните на голямата ябълка, петелът запляска с криле и гърлесто изкукурига. Ст. Марков, ДБ, 123.