ГЪРЛО —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЪ̀РЛО, мн. гърла̀, ср. 1. Мускулеста кухина, разположена зад устната и носната кухина, от която започват хранопроводът и трахеята у човека и животните. Пиеха вино, за да приспят грижите си, смееха се, за да прикрият страха си.. Залъците се спираха на гърлото им. Й. Йовков, СЛ, 173-174. Очите му неволно пробягнаха по захаросаното парче тиква с почервеняла и съблазнително прегоряла кора и в гърлото му се набраха слюнки. Елин Пелин, Съч. I, 200-201. Но както и да лъже дядо Либен своята бабичка, то тя твърде добре знае в чие гърло са излива ракийката. Л. Каравелов, Съч. II, 45. И аз, и той [Колев] завеждахме кабинети, аз по уши, нос, гърло, а той по вътрешни болести. М. Радев, СР, 7.
2. Разг. Гръклян, дихателно гърло, ларинкс. Звуците излизаха от дълбочината на едно гърло, което за пръв път се опитваше да заговори.. Ревеше елен самец, останал без кошути. Ем. Станев, ЯГ, 109. Последните думи загаснаха в гърлото му и едвам се чуха. Ив. Вазов, Съч. IX, 25. И песен нова се изтръгва из гърлата: / "Освободители.. Най-първи на земята." К. Христов, ЧБ, 112. Пандо надигна второто шише бира, прочиства гърлото си и започва да разказва. Й. Попов, ББ, 29. Лазар забелязя сълзи в очите на майка си. Сви се на плач и неговото гърло. Д. Талев, ЖС, 408. // Разг. Глас на човек, обикн. силен, звучен. — Пусто Янино гърло! Цялото поле трепери от него. — Гърлица да я загърли! От нея човек не може да се вреди! Яна прекъсна песента. К. Петканов, СВ, 55. "- Я подай ми студна вода, / да разблажа благи уста, / благи уста, медно гърло." Нар. пес., СбВСтТ, 544.
3. Гуша (в 1 и 2 знач.). Не вълкът беше се хванал в капана, а Анадолецът [кучето]. И беше мъртъв, вкочанен. На гърлото му имаше голяма рана, като че беше заклан. Й. Йовков, АМГ, 31. Той стана от нара, завърза гърлото си с някакъв парцал, защото бе настинал, наметна шинела си и излезе. Ст. Дичев, ЗС I, 583. Беше се простудил и не отиде на работа. На позвъняването излезе да отвори вратата с бинтовано гърло. Ем. Манов, ДСР, 349. По външния си вид елшовата скатия е спретната и красива птичка. Горната част на главата, брадичката и гърлото на възрастния мъжки са черни. Вл. Помаков, ПДП (превод), 83. Море, Недо мила керко! / Кам ти Недо мерджаните, / мерджаните от грълото? Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 195.
4. Разг. Гърлобол, ангина. — Нали знаеш, че всяка пролет и есен страдам от гърло. Сливиците ми се подуват и болки, болки — не се търпи вече. Чудомир, Избр. пр, 250. Не можеше да дигне глава от болести това дете.. Изпоредиха го всички детски болести — шарки и сипаници, гърла и кашлици. Д. Талев, ПК, 829-830. През първите зимни дни, когато стана по-студено и по-кишовно, той се разболя от гърло. Г. Караславов, С, 152. Малчуганите кашляха и постоянно се оплакваха от гърло, че ги душело и не можели да гълтат. П. Михайлов, МП, 78.
5. Само мн. Разг. Обикн. в съчет. с числ. бройни. Отделни хора, които се издържат, хранят от някого; души. С баба си, майка на баща му, и с двете си по-малки братчета и още едно сестриче те бяха всичко осем души и всяка вечер осем гладни гърла се нареждаха около трапезата. Ив. Мартинов, М, 96. Всеки имаше на главата си по пет-шест гърла и трябваше да се мисли за най-главното — за хляба. Й. Йовков, СЛ, 166. За гръцмуля ме е хванала нуждата: пет гърла очакват на тия две ръце — и той протегна разтворените си попукани длани напред. Б. Обретенов, С, 41. Вълната до уречения ден трябваше да се изпреде. Па и нали трябва четири гърла да се нахранят. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 183. // Отделни хора изобщо; души. Почнаха да обясняват изведнъж на генерала защо това дете стои във водата. Повече от петстотин гърла се надвикваха и обясняваха. Й. Радичков, ГП, 35.
6. Тясна дълга горна част на съд, обикн. за течност. Той се наведе под леглото, извади оттам бутилка коняк и започна бавно да разкъсва станиоловата обвивка на гърлото ѝ. П. Вежинов, ВР, 252. Слуги с наведени глави носят златни кани, чаши, делвички с дълги гърла и златни дръжки, извити като уши. П. Стъпов, ЧОТ, 101. Сгънах одеялото си и хвърлих последен поглед в килията. Четири голи стени и малка олющена стомна със счупено гърло. Ем. Манов, ПЯ, 5. Гърлото на писаната бъклица весело гърголи. Сл. Караславов, СбХС, 274. Бавно се тътреше отсреща волска кола без ритли. Напреко на потоницата бяха наредени един до друг натъпкани козиняви чували с добре застлани и плътно превързани гърла. Т. Харманджиев, КЕД, 82.
7. Вътрешната, започваща от отвора част на естествена или специално прокопана земна кухина. От черното гърло на тунела лъхна силен, гъст въздух и в миг се чу злият ритмичен грохот на приближаващата подземна железница. Б. Йосифов, БЧМ, 224-225. Изкачили се на кариерата, запалили фенерите и потънали в черното гърло на пещерата. Н. Тихолов, ДКД, 196. Тия страшни гърла идеха от дълбините на земята. През тях се проветряваха галериите. Х. Русев, ПЗ, 321. Наместо влажна земя от зиналото гърло на тунела упоритите бригадири започнаха да изкарват отломени камъни. А. Каралийчев, НЗ, 16. Свещеникът промърмори нещо, замахна с кадилницата и го поръси със светена вода, която бликаше от тъмното гърло на пещерата. Д. Фучеджиев, Р, 324.
8. Горната част на отвора на вулкан, през който се изхвърлят огнетечна маса, пепел и газове; комин на вулкан. За температурата на магмата се съди само по температурата на лавата, която се излива от гърлата на вулканите. Г. Георгиев, П, 117. Той [кратерът] е свързан с вътрешността на земята чрез гърло или вулкански комин. К, 1963, кн. 3, 13. Само там, където животът е изобщо невъзможен, липсват напълно организми. Такива места по нашата Земя са например огнените гърла на действуващите вулкани. Д. Божков, ПЖ, 23. Ако се предположи, че нефтът е присъщ само на утаечни скали, как да се обясни, че е намерен на Камчатка в областта на вулканите — открили го в гърлата на угаснали вулкани? ПН, 1977, кн. 2, 11.
9. Мястото, от което подземната вода на извор изтича на повърхността. Край бреговете на Огнената река се намират гейзерите "Великан" и "Великанка". Първият има голямо овално гърло, покрито с бяла кремъчна утайка. Л. Мелнишки, ПП, 103. Около гърлото на някои извори в зависимост от химическия им състав се натрупват с течение на времето особени образувания, най-често от кремъчно вещество. Н. Ненков и др., БС, 34.
10. Естествен или изкуствен воден канал. Горещото лято настъпваше бързо.. Тревата почна да съхне, водата на Искъра намаля, а бистрата вадичка край колибката на бай Младена едва квасеше гърлото на рибния басейн. Д. Калфов, КР, 50. Всички блата представляват остатъци от стари легла на Дунав.. Свързани са с Дунав чрез естествени приточни и отточни канали, които се казват гърла. П. Делирадев, БГХ, 46-47.
11. Остар. и диал. Устие на река. Таго извира из едно от Иберийските бърда ., и ся втича в океана с широко гърло. Й. Груев, УЗ, 22. Руското море люлееше неговите [на Святослав] кораби и Дунав вече беше близо. Пътен вятър надуваше платната и корабите плуваха покрай бреговете. А стражата беше вече проминала гърлото дунавско. Е. Мутева, РБЦ (превод), 68.
12. Дуло на огнестрелно оръжие. Едно от оръдията изстреля самотен снаряд. Тънкото гърло изигна задушлив облак дим. П. Вежинов, ВР, 116. Гърлото на пушката ми беше на един метър от нея. Елин Пелин, Съч. II, 195. Това беше един дървен топ. Изгладен беше от всички страни, виждаше се и гърлото му — не много широко, ала отворено застрашително насреща. Д. Талев, И, 480. Скрити в мрака, невидими и мълчаливи, зееха железните гърла на хиляди оръдия. Й. Йовков, Разк. II, 68. Глуха ярост напираше в гърдите му и той сякаш виждаше отново червените знамена на турците и димящото гърло на пищова. А. Христофоров, А, 107.
13. За машина, съоръжение и под. — специално приспособен отвор, през който се вкарват подлаганите на преработка суровини или от който излиза, изтича готовият продукт. Те [стъблата] се наредиха върху едно движещо се платно, но не останаха там
— платното ги натъпка в тъмното бучащо гърло на вършачката. Ст. Марков, ДБ, 263-264. В най-горната част на всяка [доменна] пещ, наречена гърло, има приспособление за автоматичното ѝ пълнене със суровини (кокс, руда, флюси). Хим. IX кл, 1965, 83. През идните две години първата доменна пещ ще бъде завършена. От гърлото ѝ ще бликнат огнени потоци на разтопения метал. ВН, 1961, бр. 3063, 1.
14. Рядко. Теснина между високи планински склонове, на дъното на която обикн. тече река; клисура, пролом, дефиле. Когато изминете с железницата десетина километра надолу от Церово.., ако погледнете наляво, в едно дълбоко гърло на Стара планина, ще видите,.., от една голяма височина да скача стълпът на един водопад. Ив. Вазов, Съч. XVII, 19-20. На това място [река] Главница прави широк завой и минава под левия горист скат на планинското гърло. Ив. Гайдаров, ДЧ, 35.
15. Диал. Дупка на горния воденичен камък, през която тече житото, за да се мели. По дългия увес пада разпенена струя. Върти колелото и единствения воденичен камък от едрозърнест кремък. Гърлото отчита зрънце подир зрънце с велико търпение. А. Каралийчев, С, 11.
◊ Дихателно гърло. Анат. Горната разширена част на дихателната тръба; гръклян, ларинкс. През носните отвори, дихателното гърло, трахеята и бронхите въздухът достига белите дробове. Зоол. VII кл, 101. Криво (сляпо) гърло. Разг. Дихателно гърло. Донесох му чаша вода, той пи и кашлицата му мина, а после ми каза с просълзени очи, че му била влязла троха в кривото гърло. К. Калчев, ДНГ, 132. Андреев се изсмя високо, замалко да изпрати залъка в сляпото си гърло. Д. Калфов, Избр. разк., 65. Лошо гърло. Разг. Дифтерия. Друга по-голяма несрета връхлетя Черня: — завърлува лошо гърло, та погреба той едно след друго две деца. А. Страшимиров, А, 138. И децата на Кочо, по-стария брат бяха като омагьосани от Ния.. Благой, по-голямото (най-голямото бе умряло преди година и половина от лошо гърло), ходеше подир нея като сянка. Д. Талев, ПК, 10.
? Вземам / взема от гърлото на някого. Разг. Безмилостно ограбвам някого, като го лишавам от най-необходимото. — Как ще крада, бре Танаско,.., когато всичко по списък ми се отпуска,.. Пък и нали е грехота, нали е срамота да взема от гърлото на близките си. Г. Караславов, ОХ II, 79. Давам / дам си <и> слюнката от гърлото. Разг. Готов съм да жертвам или жертвам всичко, което имам, даже най-необходимото. Деля (отделям / отделя) от <голо> гърло; деля (отделям / отделя) от гърлото си. Разг. Пестя средства за някого или за нещо, въпреки че съм крайно беден. Още от снощи старицата беше опекла баница и беше стъкмила други неща за внука си. Деляха от гърлото, от гола душа отделяха, дето се вика, само и само да изпратят на него. Г. Караславов, Т, 44. — Толкова години сме ги пестили, от голо гърло сме ги делили, уж дюкян да си отворим. Г. Караславов, Избр. съч. X, 55. Дера <си> (надувам <си> / надуя <си>) гърло<то>. Разг. Викам, крещя, рева много високо и продължително. — Тишина! — дереше гърлото си дежурният по лагер, но не успяваше да надвика дружината. Цв. Ангелов, ЧД, 136. — Олеле, Любчо се преби! Олелее! — надухме гърла ние. Ст. Даскалов, БП, 7. Един американец си дра гърлото, разправи нещо за рудниците, ама кой му разбра? Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 45. Запъвам се / запъна се като рибя кост на гърло. Диал. Проявявам неразумна и излишна упоритост, упорито отказвам да отстъпя. И тъй дядото — т.е. бай Гето Пашлиев, отведнъж се запънал като рибя кост на гърло и рекъл: — Аз дъщеря си не пущам в чужда къща, без да е минала под венчило! Ст, 1960, бр. 727, 2. Засъхва ми / засъхне ми плюнката на гърлото. Разг. Изплашвам се, смущавам се много (обикн. придружено с усещане на сухота в устата). Засяда ми / заседне ми буца (бучка) на (в) гърлото. Разг. Усещам тежест, изпитвам мъка от някакво силно и неприятно душевно преживяване. Никъде не можа да я [ръкавичката] намери. Сякаш беше потънала в земята. Буца заседна на гърлото му, когато повлече шейната си към дома. А. Каралийчев, ТР, 19. Засяда ми / заседне ми залъкът (хапката) на (в) гърлото; засядат ми / заседнат ми залъците на (в) гърлото; засяда ми / заседне ми в (на) гърлото нещо. Разг. Изпитвам мъка, потиснат съм от някакво неприятно чувство, тежко настроение (обикн. когато се храня). Не можех повече да ям незаслужено чуждия хляб — всеки залък засядаше на гърлото ми. Аз трябваше да работя, сам да изкарвам прехраната си. М. Марчевски, ОТ, 18. Заседна ми тая вест в гърлото — дъх не мога да си поема. Н. Хайтов, ДР, 158. Засяда ми / заседне ми като змийска (рибена, рибя) кост на гърлото. Разг. Създава ми големи неприятности; мъчи ме, пречи ми. — Да събира имот, който може да го задържи в ръцете си, Недьо. Вие се юрнахте като слепи, заграбихте де що ви попадна, а сега всичко ви заседна като рибя кост на гърлото. В. Геновска, СГ, 241. — Дадено, Маринчо! Напиши заявление. Лично ще го занеса. Най-важният е мой човек. Чак толкоз не сме приятели, но .. Дадох му заявлението си. Но това вуйчово "но" ми заседна като рибена кост на гърлото. ВН, 1960, бр. 2627, 4. Засяда ми / заседне ми (присяда ми / приседне ми, закачва ми се / закачи ми се) на (в) гърлото нещо. Разг. Ирон. Няма да получа или да постигна (не получих или не постигнах) нещо, обикн. непозволено, недопустимо. Ни‑
кита Семьонович въздъхна тихо,.., пъхна ядосано и двете парчета хляб в ръцете на немеца. — На, яж! — измърмори той недоволно. — То се видя, че Русия ти заседна на гърлото, ама хапни поне от руския хляб. П. Вежинов, НС, 91. Албания и Триполис, макар и лакоми късове, могат да приседнат в гърлото и всяка държава силно ще се позамисли преди да протегне ръка към тях. Бълг., 1902, бр. 518, 2. Из (низ, от) едно гърло два гласа. Диал. За много хубаво пеене. "Попей ми, байов, Тодоро, / низ едно гърло два гласа, / низ една уста две думи — / попей ми, повесели ма!" Нар. пес., СбНУ XLIV, 348. Димитър Добри думаше: /"Либе ле, Добро, загорко, / я викни, либе, та запей / из едно гърло два гласа". Нар. пес., СбНУ XLVI, 22. "Либе Милинке, Милинке, /я запей, либе, я запей, / йот едно гърло два гласа, / йот едни уста две думи!" Нар. пес., СбНУ XLVI, 120. Из (от) едно гърло извикваме (изреваваме). Разг. Заедно, едновременно и изведнъж извикваме (изреваваме). Всички из едно гърло и от все сърце извикаха: "Искаме, войводо, как да не искаме!" Ст. Загорчинов, ДП, 328. Колко<то> ми гърло държи викам. Разг. Извънредно силно викам. — Де е Найда? — викаше Петко, колко му гърло държеше. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 390. На гърло ти да (дано) остане. Руг. Да ти приседне, да се задавиш, да не ти е добре от това, което ядеш (за изразяване на враждебно, неприязнено отношение към някого, когато яде). И аз, нали е за амбиция, купих им не по едно агне, ами по цял овен им дадах, та не само печено ядоха, ами и сума създърма оплюскаха, на гърлата им дано остане макар! Г. Караславов, Избр. съч. II, 168. — Тез пилета, дето ги яде, на гърлото му да останат! Й. Йовков, АМГ, 70. Наквасвам си / наквася си (намазвам си / намажа си, намокрям си / намокря си, оплаквам си / оплакна си) гърлото. Разг. Пийвам малко вино или друго алкохолно питие. Когато го помолихме да ни изпее някоя от своите песни, трубадурът най-напред поиска да му поднесем чаша вино, за да си намокрел гърлото. А. Каралийчев, С, 187. — Слушаме! Ама първен надигни тая шарена бъклица да си намажеш гърлото и да речеш: " На добър час да ни е и Бог да ни помага!" Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 382. От гърлото си спестявам. Разг. От насъщната си храна спестявам. Отпускам (отпущам) / отпусна гърло. Разг. Започвам да пея силно и весоко. Погледнат през вълчешко гърло. Диал. Който е навикван, руган от всички. Пресъхва ми гърлото. Разг. От силно вълнение, уплаха и под. усещам сухота, сухост в устата си. Провълнено гърло. Диал. Лаком човек. Продирам си / продера си гърлото. Разг. Пресипвам, преграквам от викане. Войниците я набиха добре,.. и я вързаха за сливата. Ивана си продра гърлото да вика. К. Петканов, МЗК, 227. С (из, от) пълно (цяло<то си>) гърло викам (рева, пея, смея се и под.). Разг. Извънредно силно, извънредно високо викам (рева, пея, смея се). Обзети от обща възбуда, те [ловците] бъбреха непрекъснато и шумно по пътя, като си отправяха закачки и се смееха с пълно гърло . Ем. Станев, ЯГ, 101. Както е клюмнал [Влад] започва да вика с пълно гърло: — Помощ! Вълци! Бл. Димитрова, ПКС, 223. — Път за княгинята! Път за княгиня София!.. Неколцина се втурнаха в навалицата, като викаха с пълно гърло: "Път! Път!" Ст. Загорчинов, ЛСС, 88. — Стойте всички, не мърдайте! — ревеше с цялото си гърло юродивият Петко. А. Каралийчев, ПГ, 41. Маршируваха бодро по разкаляните пътища и пееха с цяло гърло патризански песни. П. Вежинов, ЗЧР, 133. — Та манастирската земя е най-хубавата в целия край! Само нея да имаме, гладни никога няма да останем! — извика от цяло гърло едър брадясал планинец. П. Здравков, НД, 210. — Пак за народност! — изрева с всичкото си гърло господин Гробов. Ив. Вазов, Съч. VI, 88. Стисвам / стисна (хващам / хвана) за гърлото някого. Разг. С насилие накарвам някого да извърши нищо. Сърцето ми се качва / качи в гърлото. Разг. Изпитвам неприятно усещане, стягане в гърлото, обикн. при силна уплаха, стряскане или яд, мъка, скръб. — Приятелката на вашия граф.. От един час е в моята стая.. Като я гледам — сърцето ми се качва в гърлото.. А тя мълчи! Така отчаяно мълчи, че... Др. Асенов, И, 60. Сърцето му [на Горан Сендов] от яд и болка се бе качвало в гърлото стотици пъти. К. Колев, ТЕ, 101. Не бях виждал стария си учител дълги години. Щом съзрях дребната му прегърбена фигура, сърцето ми се качи в гърлото. Със свито гърло. Разг. С притеснение, с безпокойство. — Пред нас се чернее гора, побързайте да я достегнем, там ще почиваме, окуражавам със свито гърло аз. К. Видински, НСП, 14. Тръгнах за болницата със свито гърло. Що ми гърло течет. Диал. Колкото глас имам, колкото мога, силно викам.