ГЪРМЕЖ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЪРМЀЖ м. 1. Звукът, който се чува при изстрелване с огнестрелно оръжие или при взрив, експлозия; изстрел. Из тъмните гори по цял ден се чували гърмежи от ловджийски шишанета. Елин Пелин, Съч. I, 104. Изтънко и остро се открояваха гърмежите на турските маузери сред разногласния пукот на четниковите пушки. Д. Талев, И, 510. Откъм дола, един след друг, се чуха гърмежи. Й. Йовков, АМГ, 60. В Търново посрещнаха високия гост [княза] с топовни гърмежи. От искрите на барута се подпали триумфалната арка и изгоря. А. Каралийчев, ПГ, 195. Късно сутринта домакинът на къщата чу гърмеж от револвер. Ив. Вазов, Съч. III, 38. // Само ед. Остар. Звукът, който се чува при стреляне с огнестрелно оръжие; стрелба, пукот, пукотевица. Заедно с усилването на гърмежа и турците пристъпваха по-близо насам. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 222. Извикахме да не стрелят. Като престана гърмежа, всички се огледвахме, защото не знаехме как стана тая работа. Ив. Докторов, ЗД, 9. Родопченинът, където и да отиде, първата му грижа е оръжието.. Ако той отива в чужбина, то той ще остави родното си място с гърмеж и в гърмеж ще го изпратят съселяните му. Ст. Шишков, ЖБ, 42.
2. Разш. Обикн. ед. Силен, оглушителен звук, шум, трясък; гръм, грохот. Гърмежът на влака ехтеше в дълбоката тишина на осветленото поле и проникваше сега по-слаб в купето. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 26. Конят на Делча дочу гърмежа на колелетата [на артилерийските части], впи очи, нетърпеливо заудря с крак земята и като тресеше цялото си тяло, зацвили продължително и високо. Й. Йовков, Разк. I, 99. Заедно с този предутринен повей в стаята му нахлуваше и непрекъснатото бучене на моторните коли, тежкият гърмеж на танковете, грозното звякане на гъсеничните им вериги. Д. Ангелов, ЖС, 7. И отново дружна партизанска песен заглуши гърмежа на камиона. Ем. Коралов, ДП, 169.
3. Остар. Изхвърляне на куршум или снаряд от огнестрелно оръжие; изстрел. Топът обаче бил калпав или топчията невещ, та при първия и единствен гърмеж гранатата не отишла по-далеко от реката. Ив. Вазов, Съч. VII, 55. Аз познах, че работата е спукана, извиках набърза Тодорка, где ще ме стигнат, пушнаха ми няколко гърмежа от пушки в тъмното, но и те не ме закачиха. М. Кънчев, В, 132.
4. Остар. Гръм, гръмотевица. А бурята почна. Силни гърмежи, предшествувани от светкавици зацепиха въздуха. Ив. Вазов, Съч. XII, 134. Навън светеше силно и мълнията огряваше целия двор, гърмеж проечаваше над селото. Кр. Григоров, И, 65. Едри капки от студен дъжд почнаха да шибат и светкавиците откъм Черний връх заехтяха със силин гърмеж. Ив. Докторов, ЗД, 66.