ГЪРМЕЛИВО —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЪРМЕЛЍВО
ГЪРМЕЛЍВО. Остар. и диал. Нареч. от гърмелив; гръмко, гръмогласно. В таквиз случай той [игуменът] гърмеливо ме псуваше на баща, на кръст и пр., а по някой път ме и плясваше. Св. Миларов, СЦТ, 161.