ГЪРМОВНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪРМО̀ВНИК, мн. няма, м. Диал. Гръмовник, гръмодолец. Не ми гърми, ни се земя тресе, /../ но се делили до троица бракя: / едно си е гръмовник свети Илия, / друго си е стари свети Николо, / трекьото е свети Рангел. Нар. пес., СбНУ X, 24.