ГЪРНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЪРНЀ, мн. ‑та и гръ̀нци, ср. 1. Объл издут съд с широк отвор, обикн. глинен, за варене на ястие, за наливане на течности, съхраняване на продукти, различни вещества и др. Той сбута огъня и гърнето с боба усилено закъкри. Ц. Церковски, Съч. III, 9. Тотка сложи софрата и донесе пълно пръстено гърне с вино. К. Петканов, ЗлЗ, 30. Взех ѝ куфара,.., турих едно гърне с мармалад от караджейски сливи под мишница, прихванах и нея през кръста и я свалих на перона. Чудомир, Избр. пр, 188. Бъркаха с дървени лъжици в тумбести негледжосани грънци, кусаха рядко кисело мляко. Цв. Ангелов, ЧД, 145. — Какво ли ще стане, ако Маринката изоре гърне с жълтици? — мина му изведнаж през ума. А. Каралийчев, ЛС, 42-43.
2. С мн. гърнета. Съд за ходене по нужда; цукало. Сложи детето на гърнето да не се напишка в гащите. △ Нощно гърне.
◊ В едно гърне <се> бъркаме. Разг. Неодобр.; В едно гърне плюем; в едно гърне пърдим. Простонар. Грубо. Единодушно вършим едно и също нещо, съучастници сме в нещо, обикн. нередно, непочтено. "Няма цяла неделя сме сѐ заедно и в едно гърне, вика се, бъркаме се, а пък сега бягаш от мене?" Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 245. Врял в голямо и малко гърне. Диал. Има голям опит, извънредно опитен, обигран е, понеже е прекарал всякакви изпитания, трудности. В чуждо гърне сол не турям. Разг. Не се заемам да оправям работи, които не се отнасят до мене. Грънци валяй. Пренебр. Казва се в отговор на човек, който пита какво да прави. Гърне и коприва. Диал. Много близки хора. Като фасул в гърне. Диал. Много натясно, плътно един до друг. Беше третият ден на Коледа. Кръчмата
на Маджарина гъмжеше от народ, натъпкал се тук като фасул в гърне. Хр. Пелитев, ХО, 33. На всяко гърне похлупак <захлупак, капак>; на <във> всяко гърне <и> мерудия. Разг. Ирон.; На всяко гърне бъркалка <мешалка, похлупка>; на (във) всяко гърне и пипер. Диал. Ирон. Човек, който се меси навсякъде, във всички работи, където трябва и където не трябва. Старецът киснеше по цял ден в кръчмата и щом започнеше спор, беше на всяко гърне похлупак. — И ти, все ще се обадиш. На всяко гърне мерудия. Й. Йовков, А, 116. Липсваше му моят опит и моите познания, но той компенсираше всичко това с някаква неукротима любознателност, с други думи, пъхаше си носа навсякъде и по израза на баба ми беше във всяко гърне мерудия. П. Незнакомов, АБМ, 3. Намирам / намеря (слагам / сложа) на всяко гърне похлупак. Разг. Винаги съумявам да дам сполучлив, остроумен отговор за нещо, мога веднага да отвърна, да отговоря. Бай Андрей беше пълен с турски мъдрости. Той обичаше хумора и слагаше на всяко гърне похлупак. Сл. Трънски, Н, 21. Оженвам / оженя гърнето. Разг. Счупвам нещо (обикн. стомна, чаша, чиния и под.). Прекатури се гърнето. Диал. Стана вече, няма връщане. Присмяла се камилата на гърнето, че няма уши; присмяло се гърнето на котела, че е черен; присмяло се гърнето на похлупака си, че няма ухо; присмяло се гърнето на тенджерата, че няма дръжка. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой критикува другиго или му се присмива, а самият той притежава същите недостатъци. Пукам като коприва в гърне; пъкам като гърне коприварче. Диал. Непрестанно бъбря, мърморя, карам се. Тежко и горко на гърнето. Диал. Възклицание, с което се изразява състрадание към слабия, беззащитния и немощния. Трябва да са му припекли гърнето. Диал. Употребява се, когато някой бърза да си отиде. Търкулило се <търкулнало се> гърнето, та си намерило похлупака (захлупака, захлупката, похлупката). Разг. Пренебр.; Тръшнало се гърнето, та си нашло похлупката. Диал. Пренебр. Употребява се, когато при някаква работа, дейност и под. участват хора с еднакви недостатъци, еднакво лоши хора, които нарочно се търсят. — Бай Мичо, и той за Огнянова. — Разбира се .. гарван гарвану око не вади .. — Търкулило се гърнето, та си намерило захлупката. Ив. Вазов, Съч. XXII, 129. — Но колцина са добре днес? — рече твърдо Мишо. — Проклети условия — така дошло, ще караме криво-ляво,.. Старият зина. "А! Виж каква била работата! Търкулнало се гърнето, намерило си захлупката!" — досети се той. Та и Пейка малко ли му е дрънкала за тези условия! Г. Караславов, СИ, 301.