ГЪРНЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪРНЀЦ, мн. гръ̀нци, м. Диал. Гърне (в 1 знач.), обикн. голямо. — В такъв червен котел аз не варя чорба,..; да имате голям гърнец, какъвто зная аз — да събира 4-5 оки вода. Ц. Гинчев, ГК, 66. — Една пара да ги даруваш, честити царе,.., оти овой човек не е сиромах, ами и сребролюбец: под него има един гърнец полн с пари. Нар. прик., СбНУ XIV, 109. Тога биле Великденои пости, та за да го гостеет терзията, насадиле гърнецът со грах да се варит. СбНУКШ ч. II, 89.

◊ Миш (мишка) у гърнец. Диал. Казва се за коледари, когато са недоволни, че не са ги дарували с кравай.