ГЪРЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪРЧ, гъ̀рчът, гъ̀рча, мн. гъ̀рчове, след числ. гъ̀рча, м. Внезапно силно продължително и неволно свиване на определен мус‑

кул или на мускулна група, свързано обикн. с увеличение на тонуса му и придружено понякога с болка; спазъм. На това място се появи мъж, млад, но почернял, прашен. Очите му, устремени към булката, горяха като въглени, полюляваше се. Поиска да пристъпи, но се присви в страшни гърчове. Й. Йовков, СЛ, 177. Лавината подхвърля скулптора, мачка го като глина, извайва от него един снежен човек, който още мърда с отчаяна съпротива.. Последен гърч на най-силното човешко желание: да останеш, да бъдеш продължен, да не изчезнеш напълно. Бл. Димитров, Лав., 160. Пред градската градина два премазани коня трепереха в последни гърчове. М. Грубешлиева, ПИУ, 291. Някои токсини имат строго определено действие. Например токсинът на тетаничния бацил предизвиква гърч на волевата мускулатура. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 10. При гърч на ръцете най-често се засяга сгъвателната мускулатура. М. Василев и др., ВБ, 540. // Кратко, много бързо трепване на лицев мускул. — Днеска няма да готвя — каза тя [майка му].. — Добре ‑.. — И кажи на вуйчо си, че ще дойда малко по-късно. Имам час. — Какъв час? ‑.. — При козметичката. По лицето му мина слаб гърч като при лека стомашна колика. П. Вежинов, НБК, 154. — Как така изведнъж — питаше Мануш като .. гледаше страдалческите гърчове на лицето му. — Ама я наредихме. К. Колев, ТЕ, 89.