ГЪ̀РЧА

ГЪ̀РЧА1, ‑иш, мин. св. гъ̀рчѝх, несв., прех. 1. Правя нещо (обикн. тялото или някоя негова част) да се свие в гърч. Болки някакви усещаха в главите си, болки в крака, в кръст — и гърчеха тела като отровени от мишеморка. Ц. Церковски, Съч. III, 159. [Раненият] издига и гърчи ръката си и вика: "Вода!" П. П. Славейков, Събр. съч. V, 96. И пих, пих; чувствувах, че все по-чести тръпки гърчат тялото ми; обзе ме веселост, зловеща веселост. Г. Райчев, Избр. съч. II, 150.

2. Извивам в различни посоки нещо (обикн. тялото си или някоя негова част). Там някъде недалече от брега плува мрянка, търси си храна по дъното, мърда с мустачки, бавно гърчи тънкото си, с чернокафяв гръб тяло. Ем. Станев, ЯГ, 13-14. Той ще върви по пътя си, пък русалките в това време ще я теглят в подмолите; на русалките им е лесно, защото са свикнали с водата, а тя ще се дави и ще гърчи ръце. А. Гуляшки, ЗВ, 20.

3. Правя нещо да стане на гънки или бръчки; бърча. — Смехът продължаваше да гърчи жълтото лице на умиращия милионер. Д. Димов, Т, 199. При падането от коня [Али Пехливан] беше се наранил в едното око и от болки гърчеше лице, стискаше челюсти. К. Петканов, Х, 221. Карагьозоолу пое, като си гърчеше дясната буза и си чешеше лявата. Ив. Вазов, Съч. VII, 77. ● Обр. Той [проходът] беше тесен,.., чести завои го гърчеха като размотана връв. А. Гуляшки, ЗВ, 340.

4. Диал. Карам някого, налагам на някого да направи нещо (Н. Геров, РБЯ I). Гърчат го да се ожени. Н. Геров, РБЯ I, 255. Гърчат ни за берията. Н. Геров, РБЯ I, 255.

ГЪ̀РЧА СЕ1 несв., непрех. 1. Свивам се, превивам се силно в гърч, обикн. поради остра болка, голяма мъка, страх и под. Трябва много да болят тия удари по голи крака, че след всяко шибване легналият по гръб ученик силно тръпне и се гърчи. Т. Влайков, Пр I, 220. Въпреки всички средства, които в такива случаи се дават за облекчение, болният се гърчеше от адски мъки. Ц. Тодоров, Сб??СЕП, 541. От топлата вода премръзналите крака боляха. Гърчеше се душата и тялото ми, но пред кехая Станко се държах. Л. Петков, ПЛ, 18. — Отсечената глава [на боата] веднага умира, а тялото с часове продължава да се гърчи. М. Марчевски, ТС, 44. Тошка падна по очи, горчива обида я задави.. Тя се друсаше като заклана, пръстите ѝ се гърчеха и търсеха да уловят нещо неуловимо. Г. Караславов, Т, 47. Цялото му тяло се люлееше и гърчеше, сломено от някакъв нов и страшен трепет да бъде пощаден. Вл. Мусаков, СбЗР, 401.

2. За змия, червей и под. — пълзя с дъгообразни движения. Косата се размахва, блещи, съска като змия,.., открива се някое гнездо или уплашен смок се гърчи под косата и бяга. Й. Йовков, Ж, 1945, 209. Истинският [интерес] никога не пада върху пълните нищожества.. — дето сами съзнават своето безличие .. и затова, погледни ги, като самонастъпил се червей, гърчат се. А. Мандаджиев, С, 1980, кн. 1, 10. До живот в калта притъпкан, / като църв, — от църв по-слаб, — / да се гърчи и превива. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 27. Обр. Тя видя на ъгъла на къщата огнени езици да се гърчат и да лазят към нея. К. Петканов, ОБ, 209. Трета пътека се гърчи и оплита, докато те заведе на стари дувари. Н. Хайтов, ДР, 184.

3. За неодушевени предмети — съм или ставам на гънки; гъна се. На втория ден .. местността около голямата поляна започнала застрашително да се гърчи, къщицата на братя Партенови пропаднала до половин в земята. Н. Хайтов, ПП, 19. Очите му [на коня] — как умно гледаше! — бяха черни, влажни, под тях се гърчеха тънки жили. Й. Йовков, ЖС, 48. Морето е тихо,.., безкрайна вода се протяга и гърчи, мъчи се да се изопне. Ст. Даскалов, ЕС, 250. В камината се образува куп от смачкани писма, снимки и портрети, които тя запали безжалстно. Лумнаха пламъци, хартията почна да се гърчи и гори. Д. Димов, Т, 666. Макар пламъците да се издигаха високо нагоре и жаравата да бе тъй силна, че листата на близките дървета се гърчеха от зной, не се виждаше ни една човешка сянка. Ст. Загорчинов, ДП, 30. Непосредствено след това [горнокарбонското време] земната кора пак почва да се гърчи и издига. ПН, 1933, кн. 10, 149.

ГЪ̀РЧА

ГЪ̀РЧА2, ‑иш, мин. св. гъ̀рчѝх, несв., прех. Остар. Правя, накарвам, обикн. чрез принуда, лице от негръцки произход да възприеме народностното съзнание, езика и държанието на грък; погърчвам. Шукала, като са отчаял от българите, че не ще може да ги погърчи, за да умножи народността си, заловил са да гърчи синигерите край Филибе. П. Р. Славейков, СКНГ, 27. гърча се страд.

ГЪ̀РЧА СЕ2, несв., непрех. За лице от негръцки произход ‑възприемам народностното съзнание, езика и държанието на грък; погърчвам се. Във Филибе и Едрене преди няколко време били избродили едно лесно средство, за да са гърчат българите; Шукала публикува днес рецептата за това, както следва. П. Р. Славейков, СКНГ, 41.

Списък на думите по буква