ГЪРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪРЧЀ, мн. ‑та, ср. 1. Дете (момче) от гръцка народност. Когато бяхме малки, много се карахме с гърчетата. Те ни викаха дебелоглавци, а ние им си смеехме, че са страхливи и слаби като сушена риба. Д. Габе, МГ, 110. Де са зеха две момчета, / две момчета, две гърчета — / откъснаха аленото, / аленото пусто ли цвете. Нар. пес., СбНУ XLVI, 196.

2. Млад грък. Величков разказваше на Стефан Консулов за едно приключение между него и едно гърче в лицея: скарали се за народни работи, гърчето оскърбило българите. Ст. Попвасилев, СбЦГМГ, 216.