ГЪСЕНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪСЀНИЦА ж. 1. Ларвен стадий на пеперудата, представляващ червей, обикн. с парливи власинки, снабден с няколко чифта крачка и лъжекрачка, който се храни с листа, плодове, дървесина и др. и често е стопански вредител. — Тя [кукувицата] яде косматите гъсеници, от които гората почернява като от чума. Ем. Станев, ЯГ, 91. Неговата работа бе да подрязва лози, да чисти дърветата от гъсеници. Елин Пелин, Съч. IV, 67. Чимширите съхнеха; овошките обезлистваха гъсеници и целият двор имаше вид на нещо вехто, изоставено и запустяло. Г. Райчев, Избр. съч. II, 202. Не само птиците, но и някои видове пеперуди прелитат хиляди километри, които разделят северните полета, където лете се излюпват гъсениците им, и южните брегове, където те зимуват на топло сред изобилна храна. К, 1963, кн. 7, 33.

2. Разг. Гъсенична верига. Гъсениците изскърцаха, танкът се разтресе и предната му част се издигна високо, после прилегна върху равния път край насипа. П. Славински, ПЩ, 428. Мисълта, че може да падне на бойното поле с разкъсани гърди или под тежката гъсеница на немския танк, нито за миг не минаваше през ума му. П. Вежинов, ВР, 114.