ГЪСТ

ГЪСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се състои от множество разположени много близо един до друг еднакви предмети, частици и под. Противоп. рядък. Пътят криволеше в широки спирали нагоре сред гъста и девствена гора. Й. Йовков, Разк. II, 110. Снегът валеше все така гъст, пухкав и топъл — бе все така глухо и тъмно. П. Вежинов, НС, 24. Синкавочерната ѝ коса бе гъста и мека като коприна. Д. Димов, Т, 681. По всички улици наоколо бягаха люде на гъсти тълпи. Д. Талев, ПК, 543. Гъстата мрежа асфалтирани пътища през швейцарските планини е осеяна с точни сигнали и упътвания. Ив. Мирски, ПДЗ, 114. Пристъпи ужасни! Дванайсети път / гъсти орди лазят по урвата дива, / и тела я стелят и кръв я залива. Ив. Вазов, Съч. I, 203. Гъста козина. Гъста брада. Гъста грива. Гъсти мустаци. Гъсти вежди. Гъсти ресници. Гъста навалица. Гъста плетка. Гъст рояк. // За растение — който има много близко разположени един до друг клони, разклонения, листа. Тука един куп трендафил,.. Таме други куп ружа, сѐ от гъстата и от шарената. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 12. Дошли отдавна при Младена / и разположени посред широкий двор, / под гъстата лоза, в спокоен разговор / седяха поп Матей и Дивисил. П. П. Славейков, КП III, 102.

2. Само мн. За множество еднакви предмети — които се намират много близко един до друг, с малко разстояние помежду им. Противоп. рядък. Изведнъж дъждът се спусна на гъсти жици и зашипука по покрива. Й. Йовков, ПГ, 38. Алените ѝ устица, като с пара разрязани; кога се засмее виждат се по малко два реда гъсти бели, като бялото кокиче зъби. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 451. Свряха се [катеричката и мишката] между едни гъсти листа и Сивушка разказа с разтреперан глас всичко, което бе видяла и чула в Мечите дупки. О. Василев, ДГ, 28. С рев те [воловете] из гражда се втурват и се на паша разтирят / покрай реката гръмлива с гъсти тръстики край нея. Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 42. ?града с гъсти колове. Шал с гъсти ресни.

3. За течни или полутечни тела — който съдържа вода или друга течност в по-малко количество от обикновеното или отколкото се очаква. Противоп. рядък. Четири невести доят стадо овце и си хортуват. Гъсто димящо мляко шурти в менците. А. Каралийчев, ПГ, 156. Анте Богев седеше на едно столче до огнището и там, в една широка тава, къкреше и дигаше мехури гъста каша. Д. Талев, И, 497. Но калдъръмът се свърши и колелата заскърцаха в дълбока, гъста, пихтиеста кал. А. Гуляшки, МТС, 29. Той разклати чашката, глътна гъстата утайка на кафето и си изчисти с шепа мустаците. Ст. Чилингиров, ХНН, 47. От раната шурна гъста, черна кръв. Ст. Загорчинов, ДП, 330. След малко, засмяна до уши, тя ми донесе.., хубаво незамразено печено агнешко и гъсто нашенско кисело мляко. Г. Белев, КВА, 177. И повтарям ти още веднъж, че влашкото вино е като кръв: гъсто като катран. Л. Каравелов, Съч. II, 50. Гъст сироп. Гъста пяна. Гъст мед. // За въздух и под. — който има относително по-голяма плътност и се вдишва по-трудно. Тия места са високи, като свие студ — държи до юли..: макар че ни деляха само два дена от месец май, въздухът беше гъст и леден. Др. Асенов, СВ, 90-91. Насядали сме всички,.., на дъсчения под и сред гъстата атмосфера от дъхове,.., ние четем уроците си под бдителното око на професора. Ив. Вазов, Съч. ХII, 152.

4. За дим, мъгла, облак и др. — през който погледът не може или трудно може да проникне; плътен. Селото се пробуди в мъгла. Гъста есенна мъгла, която покриваше всичко и висеше като парцали по стрехите. Елин Пелин, Съч. II, 179. В гъстия облак от прах и дим едва се виждаме. Л. Стоянов, Х, 27. Високо по небето вятърът гонеше гъстите облаци и зад тях от време на време прозираше мътната светлина на месечината. Ем. Станев, ПЕГ, 52. Червенокосата дама, която следеше с интерес разказа на доктор Груйчев, изпусна две гъсти струи дим през разширените си от напрежение ноздри и рече:... Й. Попов, БНО, 125-126. В ръката на патриарха задрънка едра кадилница, от която излизаше такъв гъст тамянов дим, че хората се виждаха като през завеса. Ст. Загорчинов, ДП, 253.

5. За миризма, аромат и под. — който е много силен, наситен, тежък. Тогава [през април] цъфти глогът и отдалече вятърът носи неговата гъста, сладка миризма. Ем. Станев, ЯГ, 80. Беше топло, над града се носеше гъстият аромат на хилядите току-що цъфнали липови дървета. П. Вежинов, ДБ, 207. Жак усещаше новия ден в светналите вече тук и там прозорчета,.., в гъстото ухание на прясно изпечено кафе и в лекия гальовен дъх на топъл хляб. Б. Райнов, ДВ, 195. Влезе в малката готварница. Намери веднага тенекиения съд с газ. Разплиска всичката газ по дървения под наоколо,.. Той вдишваше жадно гъстата, прохладна миризма на газта. Д. Талев, И, 514.

6. За цвят — който е много силен, наситен. Гъста червенина беше обляла лицето на Ирина. Д. Димов, Т, 338. Ян Бибиян погледна небето, което беше вече добило съвсем гъст мастилен цвят, защото слънцето бе залязло и нощта настъпила. Елин Пелин, ЯБЛ, 145. Девойката кимна леко с глава, без да се промени изразът на лицето ѝ, само бледността му изчезна и бързо се надигна по него руменина, която изглеждаше по-гъста по възмургавата, чиста кожа. Д. Талев, ГЧ, 66. // За мрак, тъмнина и под. — в който няма никаква светлина; непрогледен. Действително, чужди човек имаше там в сянката, между кокошарника и обора, но тъмнината беше тъй гъста, че нищо не личеше там. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 14. // За сянка — в която няма никакви светли петна; дебела, плътна, тъмна. Върху водите на бента спят спокойно гъстите сенки на върбите. Елин Пелин, Съч. I, 93. Скалистите чуки на Витоша се вапцаха в леко румено озарение; гъста сянка лягаше върху зелените ѝ хълбоци. Ив. Вазов, Съч. IХ, 59. Макар да има южно изложение, в кабинета не е особено светло, защото тъкмо пред него има грамадно дърво, което дава гъста и широка сянка. Г. Караславов, Избр. съч. III, 347.

7. За глас, звук и под. — който е пълнозвучен, плътен. Веднага в тъмнината се поде гъст, сладък и треперлив глас и заизвива тъжна прочувствена песен. Елин Пелин, Съч. I, 12. В гъстия дебел глас нещо добро клокочи като дълбок извор. Черен е кюмюрджията, пък му харесва. З. Сребров, МСП, 76.

8. Който става един след друг на къси, малки интервали от време; чест. Противоп. рядък. Откъм чаршията на папукчиите се дочуваше бързият, гъст тропот на многобройните чукове. Д. Талев, ПК, 283. Артилерийската стрелба бе така гъста и мощна, че се сливаше в един единствен грохот. П. Вежинов, ВР, 107. Не минаха и десетина минути и над Копривщица се разнесе гъст камбанен звън. Улиците скоро се изпълниха с четници. Д. Линков, ЗБ, 107.

9. Като сказ. опред. Жарг. Който е в приятелски или интимни отношения с някого; близък. Двамата са много гъсти, така че внимавай какво говориш пред него.Кога си станал толкова гъст с нея?

10. Като същ. гъстото ср. Разг. а) Тази част в някакъв разтвор, в която са събрани най-много частици, останали неразтворени, и която се отделя обикн. на дъното; утайка. Донесе ги [кафетата] кафеджията заедно с джезветата, сипа ги в широките чашки едно след друго, като разклащаше ловко всяко джезве, да не остане гъстото на дъното му, и ги поднесе. Д. Талев, И, 188. Разклати чашката с кафето, за да изпие и гъстото и въздъхна. М. Грубешлива, ПП, 123. б) Тази част от гора, градина и под., в която растенията се намират най-близо едно до друго, с най-малко разстояние помежду си. Тук [в дола] сплитаха големи, прогнили клони бурени и храсти. Стоян се провря в най-гъстото и се спотаи задъхан, разтреперан от страх и умора. Д. Талев, ЖС, 10. Усмихнах се на себе си и птичките, които не праставаха да пеят наоколо на открито и в гъстото, навярно в гнездата при малките си. П. Михайлов, МП, 64.

Списък на думите по буква