ГЪСТАЛА̀К

ГЪСТАЛА̀К, мн. ‑ци, м. 1. Събир. Гъста труднопроходима, обикн. по-дребна, гора или гъсти храсти, израснали на едно място; шумак, гъстак. От скалите се виждаше седловината.. Тук таме по нея имаше гъсталаци от хвойна и дребни мършави борчета, които надолу по склона ставаха по-едри и се сгъстяваха в гора. Д. Димов, Т, 421. Начупиха дъбови клонки за зеленина, а Тошко откри цял гъсталак от люляк в последния момент. В. Райков, ПВ, 49. Огледах се и забелязах, че се бях подпрял с лакът на едно клекаво стъбълце — Долу, в неизбродните клекови гъсталаци, които пълзят в подножието на рилските върхове, аз не бих и забелязал тоя рошав иглолистен пигмей. Н. Хайтов, ШГ, 8. Те вече бяха потънали в гъсталака, намери ги по гласовете им. Бавно се провираха през потъмнялата, вечерна гора. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 98. Прехвърлиха Видлич планина и се спуснаха към върбовите гъсталаци на Нишава. А. Каралийчев, НЧ, 117. Изкачвам се полека всред гъсталаците от лещак, облечени в нова шума, из каменлива и залутана пътека. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 8.

2. Диал. Гъста утайка, гъстина (Н. Геров, РБЯ).

Списък на думите по буква