ГЪСТЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪСТЀЯ, ‑ѐеш, мин. св. гъстя̀х, прич. мин. св. деят. гъстя̀л, ‑а, ‑о, мн. гъстѐли, несв., непрех. Постепенно ставам по-гъст. Навътре в падината гората гъстееше. Й. Радичков, НД, 261. Куцар бягаше между дърветата.. Дърветата гъстееха и сенките им ставаха още по-тъмни. А. Каралийчев, ПГ, 44. Бях неспокоен. Слюнката в устата ми гъстееше и горчеше. А. Наковски, БС, 163. Край колосаната му яка гъстееше червенина и избиваше ситна пот. Ем. Станев, ИК I, 269-270. Жълтите пламъчета на двете вощеници премигваха, но не можеха да прогонят тъмнината, която гъстееше в ъглите и към тавана. Д. Маречвски, ДВ, 58. ^● Обр. И преди да разбере кое бе новото, долови смазващата пустинна тишина, от която гъстееше въздухът. К. Колев, М, 47.