ГЪСТИНА̀

ГЪСТИНА̀ ж. 1. Гъстота. Колкото приближаваше [групата от хора], толкоз по-явна става нейната гъстина и многочисленост... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 155. Предачите успяха да дадат по-тънки, но по-усукани и по-здрави прежди,.. Увеличена бе гъстината и широчината на много артикули. РД, 1960, бр. 8, 2. Като докарат този сок до определена гъстина, работниците загребват от него с дървени калъби и отливат листовете. Т. Икономов, ЧПГ, 113.

2. Диал. Гъста утайка. И Медо циганинът, който се въртеше около огъня и около Бекир баба дано го почерпи с някой остатък от някоя чаша шербет или да оближе гъстината от някой изпит филджан кафе, трепна и извика като уплашен. Ц. Гинчев, ГК, 217.

Списък на думите по буква