ГЪСТО —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЪ̀СТО нареч. 1. На малки разстояния, много близо един до друг, със съвсем малки празни пространства между отделните еднакви предмети, частици и под. Речицата,.., имаше брегове, гъсто засадени с върби. Ив. Вазов, Съч. ХII, 44. Железните пръчки на прозореца бяха толкова гъсто, че даже и едно малко дете не би могло да влезе. Елин Пелин, Съч. IV, 144. Накацали гъсто една до друга, те [дивите патици] стоят с вдигнати глави, сякаш предчувствуват нещо недобро. Ем. Станев, ЯГ, 66. Тъмнееше се размекнала, влажна пръст, по ливади и поляни се зеленееше гъсто покарала трева. Д. Талев, С II, 298. Бе нощ и снегът гъсто се сипеше от небето. П. Вежинов, НС, 124. Още три листа и тетрадката свършва. Пиша вече с дребни букви и съвсем гъсто. В. Бончева, АП, 141. // Непосредно до нещо, без да остава празно пространство; плътно. Появиха се сега по-ниски облаци, гъсто напластени и черни като пожарен дим и,.., в един само миг обложиха цялото небе. Й. Йовков, Ж 1945, 172. Най-гъсто струпана навалица се вие / из пътя горе там през тесния проход, / где буйната река се мята. П. П. Славейков, Мис., 1906, кн. 1, 15.
2. За цвят, аромат, миризма — силно проявен, наситен. Немтур беше нисък, мускулест мъж, с гъсти, черни вежди и гъсто алени бузи. Д. Талев, ЖС, 123. Младата жена гъсто поруменя и Гергин я погледна с интерес. Ем. Манов, ДСР, 131. Вътре миришеше гъсто на плесен, на оцет, на тлъсти, силно подлютени фронтови гостби и поручикът побърза да привърши обеда. П. Вежинов, ВР, 202-203. И ето младата учителка.. поглежда развълнувано зад огромния наръч цветя,.., карамфилите гъсто ухаят в лицето ѝ. ЛФ, 1958, бр. 38, 3.
3. За глас, звук и под. — на къси, малки интервали; често. А щурците свиреха, по-точно не свиреха, ами пищяха толкова гъсто, че не се различаваше отделен глас. А. Дончев, ВР, 136-137.