ГЪТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪ̀ТАМ, ‑аш, несв., прех. Диал. 1. Събарям на земята нещо изправено; повалям, катурям. Веднъж се хвана на борба с Илия Минев,.. Илия на два пъти загуби равновесие,.. — Ашколсун,.. — рече Минев,.. — Ти знаеш ли кому не се даде? На човек, който е гътал хамали. Ем. Манов, ДСР, 162-163. — Какви снопове съм гътал там.. Метам ги като мечета след мене си... Помниш ли? Ст. Даскалов, БМ, 264.

2. Разрушавам, събарям (Н. Геров, РБЯ). Старата къща ще я гътат и ще си строят нова. гътам се страд. Макар четиресетгодишен, той се ячеше много. Когато имаше да се гъта вол, него викаха да улови вола за рогите и да му натиска муцуната към земята. Й. Вълчев, РЗ, 21.

ГЪ̀ТАМ СЕ несв., непрех. Губя равновесие, опора и се повалям, обикн. на земята; падам, строполявам се. Бистра как е?.. — Свърши тя, горката. Няма я вече твоята булка... Какво бе станало после, Стефан не помнеше.. Станой мокреше пръстите си и разтриваше слепоочията му.. — Виж го ти — планина човек, а се гъта като кокона.., — бъбреше насилено Станой. В. Андреев, ПР, 184.