ГЪТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЪ̀ТВАМ, ‑аш, несв.; гъ̀тна, ‑еш, мин. св. гъ̀тна̀х, прич. мин. страд. гъ̀тнат, св., прех. Разг. 1. Събарям изведнъж нещо изправено; повалям, катурвам изведнъж. Кметът беше як като бик. Запретна ръкави, развъртя се и завчас гътна тополата. Тя се събори с трясък на площада. А. Каралийчев, НЗ, 60. Той [прапрадядо] е мъничък, сухичък и слабичък. Ако поискам, мога да го гътна на пода само с кутрето си. И. Петров, ЛСГ, 48. Сусо си плюе на ръцете, гътна дървото, окастри го, после — на рамо.. Й. Радичков, ЧП, 79. Делсизов тъкмо беше гътнал наземи един вол да го подковава. Г. Белев, ПЕМ, 37. Вятърът беше гътнал идола и той лежеше по очи. М. Марчевски, ОТ, 404. Всички от стопанството работеха от ранна сутрин до късна вечер. И на чичо Заре някак се прииска да гътне някой и друг сноп. Кр. Григоров, Н, 149.
2. С удар или изстрел убивам някого; повалям. На път за Балкана направиха засада на полицаите, излезли да ги преследват, гътнаха двама, останалите удариха из шумаците. В. Андреев, ПР, 83. Легистите се убеждаваха един друг, че с последния куршум всеки бил гътнал по една гъжва. Ст. Дичев, ЗС I, 210. — Ще черпиш я, ще черпиш! Телето ще гътнеш и ракия от Балкана ще докараш за кръщенето, да се наядем и да се напием! Син е това, наследник! Ил. Волен, ВДС, 42. — Дръж да ти отсипя от моя барут, че е по-сух.. Да знаеш, че твоите ръце ще претроша, ако не гътнеш барем двамина! О. Василев, ЖБ, 12.
3. За болест — разболявам тежко някого; повалям, събарям на легло. Грипът здравата ме гътна — лежах цели две седмици.
4. Прен. Отнемам властта на някого; събарям, свалям от власт. — Нали си прескочил дупката! — успокои го лекарят. — Дали съм я прескочил, ще ти кажа, кога гътнем фашистите — засмя се леко и игриво ранения. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 323. — Гътнаха го [Стамболийски] от властта зорлем, че го и заклаха. Ем. Станев, ИК III и IV, 333-334. — А ти си глупав като тъпан! — викаше в отговор магьосникът. — Аз трябваше отдавна да те гътна от престола, за да настъпи спокойствие в Трипетли! Н. Хайтов, Л, 123. гътвам се, гътна се страд. Целеха се [турците], стреляха и с полузатворено око гледаха къде е ударен зверът и ще се гътне ли от тоя куршум или е потребен още един. Зл. Чолакова, БК, 27.
ГЪ̀ТВАМ СЕ несв.; гъ̀тна се св., непрех. 1. Губя равновесие, опора и изведнъж падам внезапно на земята; повалям се, катурвам се, строполявам се. Големият калайджиев орех взел да се накланя, гътнал се на земята с трясък и клоните му се разлетели настрани. Н. Хайтов, ПП, 18. Сърцето на Гороломова примираше. Подир не дълго време той,.., щеше да се гътне от коня. Ив. Вазов, Съч. ХI, 173. Изкарах я сутринта здрава и читава, нищо ѝ нямаше, а вечерта като си доде, гътна се пред сам вратника и умря. Й. Йовков, ЖС, 11. Ясният глас на гайдата раздвижи ситно разтрепераните им крака. Старецът дори заприкляква и имаше пълна опасност да се гътне на земята, ако неговият набор не беше го повикал да продължат прекъснатия разговор за Балканската война. Д. Вълев, З, 131. // Губя равновесие, опора и се повалям внезапно от удар, изстрел и под. — Ох, господин поручик!... — подскочи внезапно улученият подофицер и се гътна назад по влажния синор над горичката като повалено дърво от мълния. З. Сребров, Избр. разк., 105. Хасан падна и когато се готвеше да стане, Садък пак замахна. Тоягата тупна по главата. Хасан се гътна на гръб. Х. Русев, ПЗ, 211. Уби го [кучето] Васил. Стреля му два пъти, Арап се гътна, стана, но едната му страна увисна и той се завали. К. Георгиев, ВБ, 80.
2. Падам болен. Драган се гътна и лежа до къса пресвета. Нар. прик., СбНУ ХI, 195.
3. Умирам. — Кой ще ти даде къшей хляб, когато ние с баща ти се гътнем? А. Каралийчев, НЗ, 51. — Да-а-а-а, сума свят избиха фашистите.. — Него не са го убили, той от собствена смърт се гътна... Др. Асенов, СВ, 155. Те се нижеха в дълги кервани откъм север и запад. Изпити жени,..; тъжни, прашасали мъже,..; страци, които рядко опираха до Стамбул, повечето се гътваха край пътя и тъй си оставаха непогребани. В. Мутафчиева, ЛСВ, 378.
4. Прен. Изгубвам властта, отговорния си пост; падам от власт. Знам си аз какво беше, като бях секретар в окръжния комитет, и какво ще остане от мене, ако се гътна и от председателството на стопанството. Н. Каралиева, ДП, 7.